След епична 2019г. с „Отмъстителите: Краят“ и „Спайдър-мен: Далеч от дома“ е редно да предположим, че кино вселената на Marvel ще продължава до безкрай. Високобюджетните блокбастъри, тесните костюми, дигитални ефекти и супер сили, ще пълнят кината до настъпването на апокалипсиса. Никога повече няма да има година без супергерои.
За жалост, апокалипсиса дойде доста по-рано от очакваното. Супергероите може да се борят с тайни, нацистки конспирации, нахлуващи извънземни и армии от андроиди. Всички те обаче са прокълнати да не могат да се справят с COVID-19! Супергероите на екран са спасявали света много пъти. В нашата реална криза, визията на Марвел за сила, чрез обединяване за победа над врага, изглежда абсолютно неадекватна.
Вирусът предизвика истински хаос сред филмовата индустрия. Всички големи премиери на Marvel за пролетта и лятото, бяха преместени за есента или направо следващата година. „Черната вдовица“ бе преместена от 01.05 за 06.11.2020г. Такава дупка между два последователни филма на студиото не е имало от 2008г. Тогава излезе „Невероятния Хълк“, който бе последван две години по-късно от „Железния човек 2“.
Промяната на датите се тотално обърква вече установената схема за показване на филмите в кината. Въпреки това, супергеройския жанр категорично изглежда неуместен в момент на пандемия. Супергероите винаги са се притичвали на помощ при войни. Не при зарази. Първия голям успех за жанра е дошъл малко след втората световна война. В едно от първите си издания Супермен залавя Хитлер и Сталин за да спре войната. Капитан Америка и Жената чудо често се борят срещу нацисти или японски нашественици на фронта.
Супергеройските комикси са се продавали в стотици хиляди копия в годините, след войните. Такава популярност те успяха да придобият отново чак след 11.09.2001г. и „войната срещу тероризма“. „Железния човек“ от 2008г. показа Тони Старк в битка срещу зли терористи насред войната в Афганистан. „Спайдър-мен: Далеч от дома“ показа героя, контролиращ армия от дронове, по силна дори от смъртоносните резерви на САЩ. През 11-те години между тези два филма кино вселената на Марвел донесе приходи от над $22.5 млрд.
Появата на супергерои в следвоенно време е праволинейно мислене. Те са изкуствено създаване на усещане за сила, мощ и гарантирана победа. Сценариите на филмите на Марвел може и да са умни, но продукциите залагат на мускулести мъже и жени , които избиват голям брой лоши, докато злото не бъде окончателно сразено. Сюжетните линии проследяват непрекъснато прескачане на герои от филм във филм или обединяването на силни хора, за да сразят врага. Те са популярни във военно време, защото подхода им е някак военен. Има врагове и успяват да ги победят в комбинация от сила и обединеност.
Тази изключителна сила е неприложима срещу вирус. Физическото обединение е най-погрешното. Супергерои, които не могат да бъдат наранени се обединяват по целия свят за да се борят с враговете в изключителни битки. Ситуацията в света изисква демобилизация, изолация и насилствена пасивност, докато икономиките умират, а хората ужасени очакват първата си кашлица. Вместо да се окуражаваме и обединяваме, призива е да си стоим вкъщи, ако може сами.
Ако има героизъм, то той е в подчинението и смирението. Катастрофални филми, подобни на „Заразяване“ или тези за зомбита, са прекалено наситени със събития, за да уловят нашия апокалипсис на самоизолация. Но те са много по-близко до истината, от колкото супергеройските поредици. Трудно можем да си представим, как спасяваме света… докато все още сме неспособни да си представим как напускаме домовете си за да се видим с най-близките.
Дали вирусът най-сетне ще смени посоката на вятъра на супергеройския жанр? Най-вероятно не. Още преди настъпването на вируса имаше сигнали за забавяне на жанра. „Хищни птици“ дебютира преди това и бе финансово разочарование. Войните по света обаче продължават. Феновете категорично очакват с нетърпение следващите филми на Марвел.
COVID-19 няма да спре окончателно кино вселената на Марвел. Паузата в момента обаче ни напомня, че супергеройския жанр се базира на проблеми и решение от строго определен тип. Това от своя страна е базирано на конкретни, исторически моменти. Железния човек може да щракне с пръсти и да спре нашествието на армията на Танос. Той обаче обаче няма какво да направи, когато правителствата реагират неадекватно и излагат хората на опасна пандемия. Правилно е, че супергеройските филми задържаха топката. Те никога не са били проектирани така, че да ни спасят от нещо подобно.
