Висока тревога и подкрепа за щаба и правителството, но намаляващо търпение на българите, регистрират "Галъп интернешънъл" на базата на данни от социологически сондаж, проведен сред 915 души чрез телефонно интервю в национално представителен панел между 21 и 23 април.

Това е пето поредно изследване, което позволява на анализаторите отчитане на тенденции, както и сравнение с първия подобен задълбочен сондаж преди месец.

Според последните данни тревогата за болестта у нас остава все още висока, но се регистрира спад на стойностите й. Расте тревогата за работното място. Одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в шоковите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение.

Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа като цяло. Вероятно и заради този успех и отчетливо ниските нива на заболеваемост у нас, расте и нетърпеливостта за облекчаване на мерките, особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете, коментират от "Галъп". Според мнозинствата, моментът за сериозна демобилизация все пак още не е дошъл, но те не биха желали и удължаване на извънредното положение след средата на май. Обществото вече оценява по различен начин различните мерки. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като недостатъчно ефективни и работещи, е друг извод от сондажа.

Обществената тревога остава висока, но намалява в сравнение с предходния месец, отчитат анализаторите, като посочват, че белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия. Тези реакции са обособени в три групи. Едната е паническата /тези, които приемат, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали/ и тя се запазва в рамките на около 24 на сто, като преди месец този дял е само с два пункта по-нисък.

Тревожната група, която приема, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип, намалява със седем пункта до 57 процента. Спокойната, според която ситуацията не е опасна и е свързана с повече "шумотевица", се увеличава с 6 пункта до 18 на сто.

Очевидно по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции, отбелязват от "Галъп".

В света се оформиха три модела на реакция на епидемията и първият, условно наречен "китайски" /с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот/ е подкрепян от 13 на сто сега, при 30 процента подкрепа преди месец, констатират анализаторите. Вторият, условно наречен "европейски" /със забрана на струпвания на хора на обществени места/, е харесван от 48 на сто сега, при 42 процента преди месец. Третият модел, условно наречен "шведски", при който обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет, е подкрепян от 33 на сто сега, при 23 процента преди месец.

Приложеният в почти цяла Европа метод се приема най-широко у нас, но "шведският" модел започва да се харесва повече от "китайския". Вероятно, всичко това е отражение и на ниската досега заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките досега, толкова по-бързо те започват да изглеждат и ненужни в очите на мнозина, коментират анализаторите. Към това трябва да се добави и отбелязваната и досега склонност у нас размерът на заплахата да се поставя под съмнение.
Българите обаче остават реалисти - 35 на сто казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече - 37 процента. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55 на сто смятат, че същото се отнася за близките им. Дяловете не са никак ниски, посочват от "Галъп".

Остава надеждата, че скоро ще има лекарство: 46 на сто я споделят, но 42 процента - не. Останалите се затрудняват да отговорят.

Според 93 на сто България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст - преди месец този дял бе 87 на сто, отбелязват анализаторите.
Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, наблюдава се и закономерното отдалечаване от екстремните стойности. Това е свързано може би и с нормалната за по-дълъг период ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на успокояване, които дават път и на критични мнения, коментират от "Галъп". Според данните доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Борисов и т.н., е в диапазона между 60 и 80 на сто, а неодобрението - от една пета до една трета. Преди месец одобрението на властта изглеждаше по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации.

Затова и трябва да се има предвид, че днешните оценки за правителството и неговите инстанции не са обичайният рейтинг, а временни, кризисни оценки по отношение най-вече на ситуацията с коронавируса, по тази причина и с общественото успокояване, тези оценки също напускат пиковите равнища, обясняват анализаторите.

Според тях белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията. 62 на сто казват, че са достатъчни, при 66 процента в края и средата на март. Според 28 процента са прекалени, при 20 на сто в края на март и 17 процента в средата на март.

Осем на сто смятат, че са недостатъчни, при 12 на сто в края на март и 15 процента в средата на март.

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора "прекалени", съответно спад в дяловете на другите отговори, констатират от "Галъп" и допълват, че, очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките - подсилено и от все по-хубавото време.

Въпреки всичко, българите остават съзнателни. "Вече съм доста изнервен от ограниченията" казват 31 на сто, но 69 процента отговарят, че приемат ограниченията, без да се изнервят. Попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52 на сто казват "рано е". Има обаче и 44 процента, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос. Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53 на сто намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май, коментират анализаторите. 30 на сто все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

На практика, различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец, отбелязват анализаторите. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес-зали и т.н. се подкрепя сега от 86 на сто (при 94 процента преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81 на сто подкрепа днес, при 90 процента преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина има 75 на сто подкрепа сега при 88 на сто преди месец.

Забраната за пътуване между градовете вече не получава подкрепа сред мнозинство - преди месец я подкрепяха 56 на сто, 40 на сто не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната - 53 на сто казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, 40 на сто смятат, че е правилно, а останалите се затрудняват да отговорят.

Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59 на сто, а 39 процента бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна - 69 на сто са против, а 27 процента са "за". Останалите се колебаят. Разбира се, тук влияние оказва и фактът, че властите сами се отказаха от някои подобни мерки, уточняват анализаторите.

Сериозна критика среща затварянето на парковете - 59 на сто са "против", а 39 процента са "за". Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден - 77 на сто ги одобряват, 21 процента - не.

Сега 47 на сто казват, че доходите им са намалели, при 36 на сто преди месец.

25 на сто отговарят, че работят от вкъщи, при 22 на сто преди месец.

Девет на сто твърдят, че са загубили работа при три процента преди месец, а 14 на сто заявяват, че им предстои да загубят работа, при 12 на сто преди месец.

"Намалиха ми работния ден", казват сега 16 на сто, при 14 процента преди месец.

Това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място, коментират от "Галъп" и допълват, че явно в някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата. Седем на сто са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11 процента преди месец. 28 на сто пък са сега самокарантиниралите се, при 36 на сто преди месец. Хората са давали повече от един отговор - станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки, уточняват анализаторите.

Преди месец, 29 на сто са се опасявали, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. Пет процента казват същото за лизингите.

56 на сто още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38 на сто вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза, отбелязват от "Галъп".