Улица „Братя Миладинови“ в Хасково. На нея обикновено е тихо и спокойно. На 7-ми май обаче през нея мина светът. Светът на един млад творец, който сбъдна мечта и показва на своя град,че  изкуството е толкова всеобхватно и дишащо, че често изложбената зала му идва тясна. Излезе навън, за да поеме цялата емоция от радост и въздишки.

Дизайнерката и художничка Луиза Китар-Луси покани света на своята улица чрез стрийт хоум инсталацията „Разходка от терасата“.

Това е нейната гледна точка, усетена, издишана и въплътена с акрилни бои и графични щрихи на винилно платно в момента на социална изолация заради новата световна зараза, когато прозорецът е нейната врата, а терасата –необятна шир.

Винилът, който става платно за мислите й получава от приятел -Тенчо Китев, на който е благодарна за подкрепата.

Това е третата самостоятелна изложба на Луиза Китар, която е и най-младият член на Дружеството на хасковските художници.

Това едно, единствено платно, опънато от край до край на терасата на първия етаж на адреса с номер 15, разказва за детството, за израстването, за завръщането с поглед към бъдещето.

„На платното е гледката от моята тераса към моята улица-това, което виждах от мястото, от което тръгнах към света, и го поканих той да дойде при мен, мястото, на което прекарах много, много дни напоследък.“

Желанието й да направи изложба на терасата, е доказателство, че за младостта и порива няма разочарования.

Основоположник на инсталацията в Хасково всъщност става провалена на 14-ти април, заради наложените извънредни мерки, изложба в София. Нея Луси подготвя с месеци и дори се връща от Париж, за да довърши детайлите.

„Тези изложба не можа да се състои заради ситуацията, затова реших, че трябва да намеря друг начин да направя изложба. И така се появи „Разходка от терасата“-алтернатива, реално близка до ситуацията, в която се намираме, както и до моето желание да експериментирам и да развивам в различни посоки изкуството в моя роден град, да го извадя от залата на улицата. Моята улица е свежа, много шарена. На нея има тук-там нова кооперация, стара къща, закърпвана няколко пъти подред. Това е една история, която наблюдавам непрекъснато.

На уличката, представена на терасата няма нито един човек, защото отразява времето на карантина. А в нея беше много тихо. Всъщност тази тишина, колко и странно да звучи, много ми хареса. Заради нея успях да видя какво всъщност ме заобикаля, успях да видя цветовете, движенията на листата. Аз рисувам обикновено черно-бели неща, рядко използвам цветовете и затова тази инсталация за мен е и завръщане към детството и това, което ми е родно, мило и цветно.

За мен изкуството изначало започва навън. Затова и искам да го извадя извън рамките на сградите. Искам изкуството да ни заобикаля, не да го търсим.“, мечтае Луси. И казва, че е изключително доволна от реакцията на съседите си върху работата й.

„Съседите реагираха много добре. Присъстваха и проследиха самия процес на рисуване.

Сега искам да превърна пространството пред блока ми в една изложбена зала на открито. Искам да правя куклен театър за деца тук-да минават и да се включват спонтанно. Смятам да привлека и още хора, които да се включат и не само тези, които са тук, а и други, които не живеят вече в Хасково.

Аз се върнах от Франция преди година отново в Хасково, където е моето изходно място, но имам нужда и други млади хора да се върнат, защото смятам, че малкият град има нужда от нас младите. Тук е едно бяло платно, върху което можеш да рисуваш и да правиш изкуство. Не е вярно, че  в Хасково хората не са чувствителни за изкуството, напротив-виждам, че имат нужда от това. Моите съседи, ето -всички много се радваха, целият квартал мина под терасата ми буквално. Виждаха еволюцията на това, което правя и всичко беше много позитивно. Глътка свеж въздух...Вярвам, че е добре да се върнем към малките населени места и да ги съживим. Тази криза сега доказа, че много хора могат да работят и дистанционно, и могат да правят каквото решат, като в същото време облагородяват и по-малките населени места.“

Инсталацията „Разходка от терасата“ остава поне една седмица и следва продължение. „Тази картина не е завършена все още. Ще добавям всеки ден по нещо- надписи, спомени или неща, което виждам на момента и искам да запечатам. Ще се развива тази картина, както една улица живее и се развива постоянно.“

Красимира Славова