24 часа
20% от болничните за 2020 г. платени за 2 месеца криза
Близо 20% от бюджета на Националния осигурителен институт за болнични през цялата 2020 г. са вече платени през март и април.
115 497 400 лв. е платил НОИ за обезщетения за временна неработоспособност, включително и карантина в двата месеца на коронакризата. Общо за тази година са предвидени 633 млн. лв. за временна неработоспособност, а в целия фонд "Общо заболяване и майчинство" има около 1,3 млрд. лв.
През януари и февруари 2020 г., когато все още в България нямаше COVID-19. НОИ отчита спад на болничните със 130 хил. броя спрямо същите месеци на 2019 г.
Болнични през март са ползвали 178 814 души и са им платени 55 125 000 лв. През април пък са боледували 172 617 души, но платените парични обезщетения са повече - 60 372 400 лв. Тук влизат и изплатените пари за карантина, но и парите за трудови злополуки.
Труд
КАТ глобява с нов фиш
Пътните полицаи спират да пишат актове и занапред ще издават само фишове по нов образец. Ако глобата в тях се плати до 14 дни, тя ще до 70 %. След изтичане на първите 2 седмици, новият фиш става влязло в сила наказателно постановление. Пълната санкция трябва се плати до месец, след което в 7-дневен срок сумата се предава за принудително събиране на НАП. Такава промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) бе публикувана вчера за обществено обсъждане.
Новият проект е подготвен от анонимни автори в МВР и Държавната агенция "Безопасност на движение по пътищата". В мотивите си те сочат, че целта им е да опростят съществуващата от десетилетия процедура за плащане на глобите. Сега катаджията първо съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и отнема синия шофьорски талон на нарушителя. Актът се изпраща служебно до областната служба на КАТ, в която шофьорът се води на отчет. Там може и да се обжалва през първите 7 дни. После началникът подписва наказателно постановление (НП), в което определя глобата и броят на отнетите контролни точки. До един месец наказаният трябва да се яви пред гишето, за да си го получи, заедно с отнетия син талон и може да обжалва пред районния съд.
Сега
Кр. Вълчев: Образователната система става микс с електронно обучение
Образователната система у нас ще бъде микс от електронно и присъствено обучение. Това прогнозира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за БНР. "Електронно ще се възлагат задачи, проекти, самоподготовка, дейности по интереси. Много повече през следващото десетилетие децата ще учат с електронни ресурси", уточни той. В тази връзка просветното министерство си е поставило за цел до 2027 г. цялото учебно съдържание да бъде безплатно онлайн. "Нямаме такава национална платформа с безплатни уроци. Ще финансираме учителите да ги създадат, ще ги подготвим, ще им дадем инструменти. От първи клас ще стартираме дейности в областта на дигиталната креативност", каза още Вълчев.
По негови думи това се налага, тъй като "днешните деца ще живеят в ера на взаимодействие с машини, алгоритми, изкуствен интелект". "Всички професии ще променят малко или много съдържанието си. Случват се в момента фундаментални промени в света, които ще се отразят в образователната система. Всички професии ще изискват много по-интегрални умения", отбеляза министърът. Той изтъкна, че през последните години образованието у нас е пренастроено към компетентностния подход.
Монитор
Интерпол пусна снимка на поръчителя на убийството с розата
52-годишният Иво Масларов, заподозрян като поръчител на покушението срещу финансовата аферистка Станка Марангозова, вчера обявен за издирване и в сайта на Интерпол.
Бизнесдамата, беше застреляна от моторист през октомври 2019г., а до тялото й беше оставена бяла роза - почерк, имитиращ руската мафия.
Преди дни от МВР задържаха организаторът на убийството - служител в НСО, който приел поръчката и я възложил на двамата преки извършители. Те от своя страна купили пистов мотор Ямаха Р6, който направили като стрийтфайтър, за да не може да се познае марката и модела.
Капитал
Растеж с едно наум
След седмици на новини, изпълнени с прогнози за всевъзможни рекордни спадове на бизнес активността, европейските държави най-накрая разполагат с първата си икономическа картина от реални данни. Те показват мащаба на коронакризата, макар и само в началния й период. Наложените в средата на март ограничителни мерки хвърлят Европейския съюз в най-тежката рецесия от десетилетие, а по всяка вероятност и в историята му, със спад на брутния вътрешен продукт от 3.2% на годишна база.
Тежкият удар засега отнасят големите европейски държави като Италия, Испания, Франция и Германия, където ограниченията бяха по-стриктни. България успява да се задържи над нулата и отчита ръст, макар и най-слабия за последните шест години - 2.4% на годишна база.
Това е равносметката, но само при две седмици с ограничителни мерки върху местната и европейската икономика. Безспорно отражението на COVID-19 ще бъде по-голямо през второто тримесечие... Добрата новина е, че част от рестрикциите се разхлабват, а бизнесът и хората плахо се възвръщат към някаква форма на нормалност. Възстановяването обаче все още изглежда далеч - в най-добрия случай през 2021 г., при положение обаче, че не последва нова силна вълна на епидемията.
