На 1 юли Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите, отново отваря врати за посетители, след като принудително затвори заради епидемията в средата на март т.г. Работното време за гостите на звездния научен комплекс ще бъде всеки ден без вторник от 10.00 до 16.00ч., като входът е на всеки кръгъл час. Беседата се провежда при група от минимум 6 души, при спазване на мерките срещу разпространение на коронавирус, като на този етап нощни посещения с наблюдения на звездното небе не се планират.
Дневните посещения не включват наблюдения с телескоп, но разходката из комплекса, уникалните експонати в музея и изкачването до големия въртящ се купол, над мощния 2-метров телескоп, е истинско преживяване. Цените за учащи, студенти и пенсионери е 2 лева, за възрастни -5 лева.
ЗА СПРАВКИ И ЗАЯВКИ: тел. 0879 50 44 52
Всички знаят, че на връх Рожен в Родопите е построена най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа, която през 2021 година чества 40-годишен юбилей. Единици са тези, които са чували странната история, свързана с десетилетно търсене на подходящо място за издигането на научния комплекс.
Има нещо магическо и необяснимо на този връх, както във всичко свързано със звездите. Учените са хора на фактите и доказателствата, затова избягват да коментират загадки, макар и от световен мащаб. Но и те признават, че на връх Рожен, на 1759 метра в планината, сред кристален от студ и тишина въздух, далеч от света на хората и цивилизацията, има особена енергия.
Как обаче е избрано точно това място в Родопа планина преди почти 40 години, помни проф. Богомил Ковачев. Той е сред инициаторите за изграждането на астрономическата научна институция, чийто 30-годишен юбилей през 2011г, събра на научна конференция в Смолян 76 учени от цял свят.
Тогава, на 26 септември 2011г, първият й директор проф. Ковачев откри форума с доклад за историята на създаването й във времето на т.нар. развит социализъм, когато държавата е инвестирала над 10 млн. долара за строителството на обсерваторията. Пред аудиторията от чужди и наши астрономи той разкри изключително любопитнен, и малко известен факт, че групата специалисти дълго търсили подходящото място.
То трябвало да отговаря на много строги изисквания, за да е подходящо за звездните наблюдения с мощен телескоп. Учените обикаляли цяла България в продължение на години и харесали няколко места. Проблемът бил, че на всички тях вече имало построени параклиси, някои от тях доста стари.
Излизало, че църквата е открила преди астрономите „най-близките” до звездите и космическата енергия места. Съжителството на религия и наука обаче било невъзможно- според политиката на тогавашния строй.
Накрая това все пак се случило, защото нямало място, което да ставало за обсерватория, а да нямало храм на вярата. Така и до днес българската звездна институция е единствената в света, до която има параклис. Той носи името „Свети дух” и съществува кротка и до днес на метри от научния комплекс.
Професор Илиан Илиев разказва любопитна история, свързана с една от най-емблематичните поетеси на България. Пет години след откриването на звездния комплекс Елисавета Багряна поискала специално да види „двата храма”, както наричала малката църквица и обсерваторията. През 1986г. „вечната и святата” поетеса, тогава на 93-годишна възраст, пожелала да я качат на връх Рожен, за да наблюдава през телескопа преминаването на Халеевата комета.
Първата й среща с космическото явление била през 1912г., когато я видяла от улиците на София, но втората била съвсем "очи в очи" през 2 метровия телескоп на „Карл Цайс”. Поетесата била една от малкото българи, които имали късмета два пъти за един живот да наблюдават драматичното преминаване на кометата в небето над България, разказва проф. дфн Илиан Илиев, който е астроном в обсерваторията. И до днес на празника Свети Дух край параклиса се правят родови събори и се раздава курбан.
Идеята за изграждане на голяма астрономическа обсерватория в България датира още от времето преди Втората световна война, като още през 1941 г. акад. Никола Бонев внася доклад пред факултетното ръководство. В него обосновава необходимостта от построяване на голяма обсерватория с еднометров телескоп.
"Стига се е говорило за бедност на държавата, стига сме култивирали чувство за малоценност, трябва да се създаде нещо стойностно в България", пише акад. Бонев. Неговата идея се осъществява десетилетия по-късно, като се избира вариантът за двуметров телескоп.
Щиляна Чакърова
