Ранното детство (0-3 г.) е най-интензивният период в развитието на човешкия живот, в който се формират елементарни базисни умения – двигателни, речеви, познавателни, социални, игрови. Особено значение за детето от ранна възраст има положителното емоционално общуване с родители и близки.

Отглеждането и възпитанието на децата е сложна, трудна и много отговорна дейност. Тесният емоционален контакт с детето е важен фактор за тяхното цялостно развитие. Децата се нуждаят от обич, имат силна потребност от това да се чувстват безусловно и безрезервно обичани. Спестените ласки, неуважението и незачитането на индивидуалността на детето, на неговата потребност да се чувства ценно и значимо за близките си, води до понижена самооценка и предпоставка за множество проблеми в по-нататъшното му развитие.

Силно разпространено е неправилно схващане, че децата са все още малки и неспособни да разбират възрастните. Ранното детство е критичен период за овладяване на много знания и представи за света, за закономерностите в него. Той не бива да се подценява с идеята, че в следващите години детето ще усвои това, което е пропуснало. Пропуска се уникалния шанс да се учи бързо, лесно и трайно - способност, която детето има в ранните периоди на развитието си.