Повече от 1000 години древният град на маите Тикал бил един от най-големите и най-важните градски центрове, изграждани някога от тази загадъчна и просъществувала дълго предколумбова цивилизация.
Преди края на 9 век пр. Н. Е. този метрополис на маите се обезлюдява. Около това време Тикал и редица други градове на маите били изоставени, а нов анализ на резервоарите на Тикал дава важни нови данни защо той е бил напуснат от хората в древността.
Екип учени от Университета в Синсинати анализира утайката от резервоари в древния град, разположен в съвременна Гватемала, и открива доказателства за токсични замърсители, които биха направили питейната вода на Тикал негодна.
За разпръснат град, предразположен към силни засушавания и откъснат от езера и реки, замърсените колектори за дъждовна вода биха могли да бъдат край за хилядите жители на Тикал. Смята се, че населението е наброявало до 100 000 души в пика на града.
"Превръщането на централните резервоари на Тикал от животоподдържащи към причиняващи болести, би помогнало практически и символично да бъде изоставен този великолепен град", пишат изследователите в нов документ.
За да проучи как резервоарните системи поддържат (и не успяват да поддържат) населението на града, изследователският екип, воден от биолога Дейвид Ленц, взема проби от утайки, събрани от 10 от резервоарите на Тикал.
Анализът на ДНК, която все още се съдържа в древната мръсотия, разкрива следи от два различни вида цианобактерии (синьо-зелени водорасли) в резервоарите.
Доказателствата сочат, че тези организми - Planktothrix и Microcystis, съществуват в резервоарите през вековете, когато Тикал бил населен, но вероятно са ставали особено проблематични при цъфтежа на синьозелените водорасли по време на периодите на силно засушаване непосредствено преди изоставянето на Тикал в средата на 9 век пр.н.е.
"Водата би изглеждала гадна. Би била гадна", казва един от екипа, археологически геолог Кенет Танкърсли.
"Би имала тези големи синьо-зелени водорасли. Никой не би искал да пие тази вода."
Водораслите във водата не били единственият източник на токсичност. Анализът също така разкрива високи нива на живак в утайката.
След като изключват потенциалните източници на замърсяване с живак от естествената среда (живакът се извлича във водохранилища от основата на основата им или попада върху тях чрез вулканична пепел), изследователите решават, че самите маи вероятно са въвели замърсителя.
"Цветът бил важен в древния свят на маите“, казва Танкърсли. "Използвали го в стенописите си. Боядисвали мазилката в червено. Използвали го в погребения и го комбинирали с железен оксид, за да получат различни нюанси."
Една от съставките, които маите използвали в техните бои, бил минералът с червен цвят цинабар, който е форма на живачен сулфид и е токсичен за хората, които влизат в контакт с него.
Тази токсичност може да е била известна на маите, както е била известна и от други древни народи, но те не разбирали, че с течение на времето дъждовната вода измива опасни нива на токсичния пигмент от боядисаните повърхности в градските резервоари и отравя дори елита на града, живеещ в близост до водохранилищата на двореца и храма на Тикал.
"В резултат на това водещите семейства на Тикал вероятно са били хранени с храна, замърсена с живак при всяко хранене", обясняват авторите.
"Замърсените води биха имали отрицателно въздействие върху здравето на общността, особено на управляващия елит, и може да са компрометирали способността му да води ефективно."
В същия период климатичното засушаване и влошаването на околната среда също били огромен проблем за маите, но липсата на прясна питейна вода - мощен символ в културата, може да е била финалът за засегнатия от суша град.
"Възможно е да е имало такива, които са виждали описаните по-горе събития и съпътстващите суши като провал на лидерите им да умилостивят адекватно боговете на маите", пишат изследователите.
"Всъщност тези събития, събрани заедно, трябва да са довели до деморализиране на населението, което, поради намаляването на запасите от вода и храни, е било по-склонно да изостави домовете си“.
Ханко
ЕдинДругИДругиДвама