Едни от най-популярните съвременни наркотични вещества някога са били широко използвани и общодостъпни, разбира се, под името „лекарства”. Какво различава разрешеното от забраненото хапче и как се е стигнало дотам? Кой е синтезирал най-силния познат наркотик, станал причина за гибелта на хиляди хора? Кой решава да разреши или забрани употребата на някои вещества и защо?

Ето ви една ситуация:

Влизате в аптека. След обичайното „Добър ден” правите своята поръчка: Един хероин от „Байер”, моля. Аптекарят ви снабдява със стъклено шишенце с белезникава субстанция в него и вие напускате доволни и щастливи.

Звучи невероятно, нали? Е, да, но в тази ситуация не е имало нищо странно, и то в недотам далечното минало. Този пример не е единствен.

Трябва ли в такъв случай да се притесняваме от някой нежелан страничен ефект, когато приемаме лекарства, имайки предвид историята?

За да си отговорим, нека разгледаме някои от тези по-особени „лекарства“.

Годината е 1897.

Феликс Хофман, работещ за фармацевтична компания, позната днес като „Байер”, под мъдрото ръководство на своя началник провежда ацетилиране на морфин с цел получаване на кодеин – морфиноподобно вещество, но далеч по-слабо и по-малко пристрастяващо. Макар и с благородна цел, е синтезиран диацетилморфин, или иначе казано – хероин, което се превръща и в търговско название на препарата.

Новата синтетична гордост на компанията се предлага на пазара както като заместител на морфина, така и като много надеждно лекарство срещу кашлица. Ето защо са давани „конски дози” хероин на деца – не само за успокояване на кашлицата, но и за приспиване или усмиряване на по-енергичните малчугани. „Ако искате мирно и спокойно дете, тъпчете го с хероин.” 

Препоръчван е и като силен анестетик при травми, постоперативна болка, болка, причинена от инфаркт на миокарда, както и такава при последен стадий на рак и други заболявания с мъчителен летален изход.

Интересен факт представлява разпространението до ден днешен на хероина под наименованието диаморфин за медицински цели, и то в страни като Обединеното кралство например. Разбира се, под сериозни мерки за контрол.

Следващият представител е LSD –

широко разпространен през 60-те и 70-те години на 20. век. Важно е да се отбележи, че LSD не води до пристрастяване и не причинява никакви поражения на мозъка, макар да има изолирани случаи, в които се смята, че предизвиква ефекти като безпокойство и заблуда.

Употребата на този наркотик води до зрителни и звукови халюцинации, синестезия. Известни са и някои физически ефекти, като те са различни за всеки индивид – повишена или понижена телесна температура, ускорен пулс, повишена кръвна захар, настръхване на кожата, усещане за метален вкус в устата.

Този полусинтетичен препарат е употребяван през 50-те и 60-те години в психотерапията. Всички сме чували, че за да се справим с даден проблем, първо трябва да го „осъзнаем”. Е, тогавашните психиатри и терапевти изтъквали именно това свойство на LSD – действа на подсъзнателно ниво, което подпомага психиатричния пациент да вникне в причините за състоянието си. Предписван е и срещу симптомите на някои тежки психични заболявания, страхови неврози, а също и като аналгетик при системно главоболие на психична основа, както и за лечение на алкохолизъм.

На базата на всичко това можем да се зачудим:

„Добре де, къде му е страшното?”.

Това, че не води до физическа зависимост, в никакъв случай не означава, че и тук не може да се приведе правилото „дозата прави отровата”. Имайки предвид факта, че освен всичко останало LSD повишава и креативността, става трудно на употребяващите го да се върнат към нормалното си състояние на духа и мисленето. При прекомерна употреба започват да се проявяват симптоми, абсолютно противоположни на терапевтичните свойства на наркотика. С други думи, ако не сте били психиатричен пациент, употребявайки редовно LSD, има голям шанс да станете такъв. Най-честите резултати са: тревожност и панически атаки, внушения, психоза, ретроспективни преживявания, както и постоянно халюциногенно разстройство, така че съвсем спокойно може да свършите в „бялата стая”.

– познатите мощни био- и психостимуланти са синтезирани за първи път през далечната 1887 г. от един румънски изследовател. По-късно, по време на Втората световна война, се обръща по-специално внимание на свойствата им и тяхното разпространение бележи началото си. Първите редовни ползватели на тези препарати са колежани, ученици, войници и спортисти, на които са давани с цел повишаване на вниманието, стимулиране на паметта, както и поради намалената нужда от сън, почивка и храна – идеално като за военно време.

Познатото вече развитие на нещата се повтаря отново: по-късно се оказва, че освен тези, амфетамините причиняват и редица други ефекти, разбира се, отрицателни. Ето и най-забележителните: сухота в устата, главоболие, тахикардия, брадикардия, тахипнея (учестено дишане), афазия (езиково разстройство), замаяност, тремор, аритмия, гърчове, мозъчен и сърдечен удар, кома и смърт (последното определено е най-неприятният страничен ефект).

Наричана от мнозина „билка”, марихуаната

е може би най-разпространеният лек наркотик. Оказва се, че канабисът е полезен за всичко, лекува всякакви болести, но за съжаление притежава и психотропни ефекти, които налагат забраната му за ползване. Някои от болежките, на които влияе благоприятно, са повръщане, анорексия, загуба на тегло, невропатична болка, двигателни разстройства, астма, глаукома. Действа учудващо добре и при възпаления, алергии, инфекции, епилепсия, депресия, биполярно разстройство и др. Нови проучвания сочат и за ефект срещу автоимунни заболявания, рак и проблемно кръвно налягане. Как да не я ползва човек?

Да, но за съжаление в този дар от природата

се съдържа едно вещество, наречено тетрахидроканабинол, който е от рода на опиоидите. Благодарение на тази съставка се появяват психотропни ефекти като еуфория или пък депресия, а понякога дори халюцинации. Всъщност едва ли някой би си изкривил душата, посочвайки като причина за употребата на марихуана превенция на гореспоменатите болестни състояния. Също така никой и не отрича терапевтичните й свойства – ето защо съществува т.нар. медицинска марихуана. Билката си е същата, само че от нея е извлечен тетрахидроканабинолът. Така че, ако някой иска канабис, да си купи от аптеката.

Нека сега се върнем малко, или по-скоро много по-далеч в миналото. В древността

широко разпространен и много уважаван е бил опиумът.

Според европейските историци употребата на това растение датира от 1500 г. пр.н.е., докато индийски историци твърдят за наличие на данни, сочещи към разпространението му хилядолетия по-рано. Интересен факт е, че гръцките богове на съня, нощта и – забележете – смъртта (Хипнос, Никта и Танатос) са изобразявани и описвани със стръкче мак в ръка. Оттук става ясно, че опиумът - то и самото му име го сочи - се е използвал като опиат. Даван е за добър и спокоен сън, за лек при тревога, както и като анестетик. Един арабски лекар дори го споменал в своя книга, подобна на днешните фармакопеи и самолечители, предназначена за по-нисшите класи, където невинаги е имало доктор. Така че, ако се случи нещо, да можеш сам да се излекуваш.

В употребата на опиум всъщност няма нищо странно, имайки предвид, че в него се съдържат морфин и кодеин, които са с доста сходна структура, следователно – със сходно действие. Известният лекар от древността Авицена бил голям почитател на това „лекарство” и доста често го прилагал като силен анестетик, като установил, че е „по-добър дори от мандрагората и други мощни билки”.

В средновековна Европа

пък било много модерно високи дози опиум да се дават на неприятели, естествено - за добър, сладък и... вечен сън. Малко по-късно опиумът бил прекръстен на Laudanum, или с други думи тинктура (спиртен разтвор) от опиум. В Османската империя го използвали против мигрена и други силни и хронични болки.

Всеизвестен факт е, че култивирането на този вид мак, както и притежанието на опиум, са също забранени, подобно на останалите опиоиди - нали именно той е, така да се каже, майката на почти всеки от тях.

И така, какво се оказва, днес - лекарство, утре – смъртоносен наркотик. Голяма част от т.нар. врагове на нашето съвремие са синтезирани или изолирани с научна и, естествено, хуманна цел.

За огромна радост съвременната наука си е взела поука от историята и в наши дни всеки нов препарат се подлага на задълбочени и подробни изпитания, за да не се повтарят грешките от миналото. Така че бъдете спокойни – каквито и лекарства да приемате, няма как да ви убият. Или поне още не знаем за такова нещо...

Колко хуманни са съвременните препарати, само бъдещето ще покаже със сигурност.