Брутният вътрешен продукт на България тази година ще се свие със 7,1 процента, а догодина ще се върне към растеж с темп от 5,3 на сто, според летните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани днес на сайта й.
През май ЕК прогнозираше спад на българската икономика със 7,2 на сто за 2020 и растеж от 6 процента за 2021 година.
Въпреки доброто икономическо представяне в началото на годината пандемията от Ковид-19 и необходимите мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса от средата на март оказаха отрицателно влияние върху икономическата активност, отбелязва ЕК за България.
Комисията изтъква, че в страната ни има спад на частното потребление заради ограничителните мерки, а намалените приходи, по-слабото използване на мощностите и голямата несигурност ще ограничат инвестициите. Върху износа на стоки оказва влияние влошената ситуация в чужбина. Ограниченията за пътуване пък водят до рязък спад в сектора на услугите, допълва Брюксел.
С разхлабване на мерките частното потребление се очаква да се възстанови през второто полугодие и да продължи да расте умерено през 2021 година с постепенното възстановяване на потребителското доверие, прогнозира Еврокомисията.
Очаква се инвестициите да се върнат към тримесечен растеж едва догодина, главно защото несигурността остава висока. Комисията прогнозира постепенно съживяване на износа през второто полугодие и през 2021 година.
Рисковете за прогнозата до голяма степен са балансирани в съответствие с рисковете за икономиката на ЕС, уточняват от Брюксел.
ЕК прогнозира за България инфлация от 1 процент за тази година и 1,1 на сто за идната година (спрямо 1,1 на сто в пролетната прогноза и за двете години).
Очакваното свиване на сезонното търсене на туристически услуги и временното намаляване на ДДС за сектора най-вероятно ще подкопаят инфлацията при цените на услугите през второто полугодие, отбелязва комисията.
Според прогнозата й през 2021 година инфлацията се очаква да остане ниска, като положителен принос ще имат цените на храните и услугите.
