Останките от неандерталското ни потекло учени откриват из геномите на хората по света. При някои това това издава устойчивост на болести или дори уникална форма на главата. Изглежда рядко малцина са наследили чувствителната страна на неандерталците.
Еволюционните генетици изучили внимателно генетичната промяна в неандерталската ДНК, за която се знае, че играе роля в генерирането на импулси в някои нерви, като заключението e, че тази особена форма на гена ги кара да чувстват повече болка.
Търсенето в база данни с половин милион съвременни британски геноми разкрила, че около 0,4 процента от хората все още носят копие на тази мутирала версия.
Със сигурност, хората, които носят гена, също са склонни да изпитват повече симптоми на болка, отколкото средностатитическия британец.
Учените успяват да проведат тази своя работа едва през последните години, след като подобрената технология за секвениране разкрива безпрецедентни детайли за ДНК, взета от останките на неандерталец.
Сред последователностите, дешифрирани от екипа, е ген, отговорен за производството на протеин, наречен Nav1.7. Работата е ръководена от Сванте Паабо от Института за еволюционна антропология на Макс Планк в Лайпциг, Германия, заедно с Уго Зеберг от Каролинския институт в Стокхолм.
Разположен в мембраната на нервната клетка, Nav1.7 функционира като шлюз за натрия и в крайна сметка играе ключова роля за определяне на прага, от който която ние интерпретираме импулса като болезнен.
Без този канал изобщо не бихме почувствали дискомфорт. Но някои вариации на чувствителността на Nav1.7 се отключват много по-лесно и пораждат хронична болка.
"Описват го като на копче за силата, което определя усилването на болката в нервните влакна", обяснява Зеберг пред Nature news.
Версия на този ген, открита в геномите на неандерталеца, има мутации, които биха променили три аминокиселини в протеина, откриват изследователите. За да определят дали тези промени биха допринесли много за функцията на Nav1.7, те ги вмъкват в жабешки яйца и човешка бъбречна тъкан.
За учените било очевидно, че подмяната на някоя от аминокиселините няма да доведе до значителни промени.
Но трите промени заедно превърнали Nav1.7 в способен да изстрелва болезнени импулси далеч по-рано от непроменените форми.
Въпреки че неандерталската форма на Nav1.7 е свързана с повишена болка при съвременните хора, резултатите не могат да ни кажат какво биха могли да почувстват неандерталците, нито защо тази последователност е еволюирала.
Болката е сложно явление, което включва цял набор от гени, отговорни за най-различни процеси, с фини различия, които засилват усещанията при някои хора, или премахват всяка форма на дискомфорт при други.
Почти сме сигурни, че неандерталците са изпитвали дискомфорт, предвид доказателствата за обезболяващи, намерени вградени в плаката им, пише Science Alert. Признаци за нараняване също са често срещани сред неандерталците, заедно с ясни индикации за много внимание и грижи, полагани възстановяване здравето на болните.
Така че, ако поразсъждаваме малко, не е трудно да си представим, че това усилване на болката може да било полезно за нашите жилави братовчеди, когато е трябвало да се справят с травма при тогавашните доста брутални условия.
Вместо да се борят с болката от ранен крайник и да ходят с него, или да търпят по-нататъшно възпаление на зъб, неандерталците може да "вземали болнични" по-рано, може би разчитайки на солидна семейна подкрепа, за да се излекуват бързо.
Търсенето на улики в останалата част от техния геном може да ни разкаже повече за това как са живели живота си. Вникването в техните гени също ни дава по-ясно разбиране на собствената ни история.
Жалко е, че неандерталците са изчезнали. Те биха могли да ни научат как да се справяме с чувствителността.
Това изследване е публикувано в Current Biology.
