Семейство роми от гетото известно в Смолян като „2-ри кирометър“, кръстиха единствената си дъщеричка на експерт от „Закрила на детето“ в Смолян. Любомир и Анка имат общо 11 деца. Единственото момиче и изтърсак - последна в бройката, е четиригодишната Росица. Момиченцето е родено с красива рижава коса и бяло лице./виж снимки в галерия/ „Кръстихме я на Росица от социалните, щото е бяла и красива като нея“, казват ромското семейство. “Жената от Социала“, както я наричат, им помагала от години. Носела им храна, дрехи. Преди дни изгорял при умишлен палеж дома им. Росица Настанлиева отново им занесла дрехи. „Ама за името на детето, на най-скъпото ни, не даде и един лев. Да купим шампоан да я изкъпем, не на шега казва бащата Любомир.
„Тя много ни е помагала, ама и седем деца ни взе Росето. Ей на, виж - от десет момчета само три ни останаха тука при нас. Ся, след пожара, ако искат и тях да ни ги вземат, няма да й ги дам. Нали за това кръстих Роси на нея. Да не ми пипа другите деца. Аз си ги обичам. За две седмици пак ще вдигна колибата и децата ще спят на хубаво и чисто“, реди Любомир.
Не знаел къде са три от момчетата му. Казали, че били осиновени по Америка. Другите четири били по приемни родители и домове. Казва, че жена му Анка нещо се поболяла и сега той изцяло полага грижи за малката Росица и трите си момчета. Никое от тях не ходи на детска градина. Защо - бащата не можа да обясни. Но пращал, преди да му ги вземат, големите синове на училище. Той й жена му са неграмотни и искал децата му и „сърцето му“ - Роси, да се научат да четат и пишат. „Каквато е бяла и красива няма да й дам да се жени като нас малка. Майка й беше такава хубавица, аз за това я взех за жена като беше на 12 години. Десет момчета ми роди, ама аз й викам: няма да спреш да раждаш, докато нямаме момиче. И е на - късмет, момичето дето ми е сърцето, се роди. Вече деца не щем“, категоричен е многодетния баща. Съпругата му Анка през смях казва, че искала само три деца. „Ама той не ме остави на мира, докато не му родя момиче“.
Откриваме „Жената от Социала“. Росица Настанлиева работи в системата на социалните институции от далечната 1979 година. Жената с усмика казва, че знае за това, че в ромското гето има момиченце, кръстено на нея. Познава малката Росица почти от раждането й. Знае, че след броени дни рижата хубавица ще стане на пет годинки. Смята да я заведе на торта. „С каквото мога им помагам - дрехи, храна. Пари обаче няма как да им дам, да не се сърдят. Ако един ден забогатея и не съм на едната заплата ще дам“, смее се Росица. Относно „вземането“ на седемте момчета служителката казва, че те са изведени и настанени в безопасна среда. Всичко е по законен ред и с решения на съда. Тя бе категорична, че пожарът не е причина да бъдат изведени малката Роси и останалите деца от гетото. Вече задействали процедурата отново да помогнат на ромите, като уредят децата да бъдат включени в услуга за седмична грижа.
Анелия Веселинова