Униформите в родните училища не са задължителни. През последните няколко години обаче доста училища избраха да въведат традицията да се носи училищна униформа, както е в училищата в голяма част от Европа.

Българинът първосигнално често е против униформите, но главно това са родители, които са живели по времето на комунизма и свързват униформата с чавдарска и пионерска вратовръзка и ограниченията по време на строя преди 1989 година, когато така или иначе не е имало голямо разнообразие в облеклото. Преди падането на комунистическия строй не е имало маркови конфекции на достъпни за средния българин цени, което не е съдавало особено голяма видима социална разлика в облеклото на децата. В днешно време вече голяма част от родителите на учениците са от поколението, което е живяло след този строй и може би е време да се помисли за плюсовете и минусите за униформите в училищата, а било то и за по-малките ученици преди гимназиална възраст.

Униформата е избор, който или училището, или родителското настоятелство правят.

Минуси на униформите

За някои ученици, които се интересуват от мода, изразяването на себе си чрез облеклото, а не чрез други качества, е много важно да правят сами избора в облеклото си. Други родители и ученици имат за ценност да покажат пред останалите, че могат да си позволят маркови дрехи, които са на по-висока цена и не желаят да бъдат ограничавани в това. Те биха имали голям проблем с носенето на униформа, защото го приемат като изгубване на идентичността.

Ако вашето дете има такъв проблем с носенето на униформа, можете или да предпочетете да го запишете в друго училище, или да му наложите да се съобразява с избора ви. И в двата метода има предимства и недостатъци.

Някои деца в тинейджерска възраст не се чувстват удобно в униформа, защото имат забележки към фигурата си в този етап от живота си. Момичетата с наднормено тегло има вероятност да не искат да носят къса пола пред момчетата, а повечето униформи са с пола над коляното.

Друг проблем за родителите може да се окаже цената на униформата. Лошото е, че трябва да купите 2 или 3 комплекта, за да може детето спокойно да ги сменя, когато се изцапат. От една страна е добре, че няма да се налага да купувате много ежедневни дрехи, но за семействата с по-ниски доходи, ако цената на униформата е висока, също може да се окаже препятствие.

Плюсове на униформите

Едно от основните предимства на носенето на ученическа униформа е, че всички ученици изглеждат по един и същи начин. Така всички са равни и учениците, които произхождат от семейства с по-малки възможности няма да се чувстват зле, ако дрехите им са по-обикновени от тези на по-заможните им съученици. По този начин сина на чистачката в местно предприятие, може да седи до сина на шефа на майка си и на външен вид да няма причина за класово и социалноикономическо деление между децата.

Голямата част от критиците на униформите изтъкват, че искат да създават идентичността на своето дете чрез дрехите, които носи, но носенето на униформа не отхвърля възможността децата да не могат да се чувстват с нещо различни във външния си вид. Цялостният аутфит включва и прическа, обувки, аксесоари, особено за момичетата, които могат да носят фиби, шноли, пандели и други аксесоари, с които да съзададат свой образ, макар в идентични с останалите деца дрехи.

Родителите също оценяват плюсовете на униформата, защото не се налага да харчат много пари за ежедневни дрехи. Достатъчно е да купят два чифта униформи за смяна и децата ги носят през цялата учебна година. Като се има в предвид, че училищата поддържат достатъчно висока температура през зимните месеци, не се налага лятната и зимната униформа да имат особени различия, просто върху ризката на детето може да се добави блузка или пуловер.

Другото хубаво на униформите е, че всяко училище има своя емблематична униформа и така учениците се чувстват специални в своята общност - това ги кара да се чустват от едно голямо цяло и да се подкрепят дори извън училищната среда. Това им дава идентичност, числяща ги към конкретното училище и неговите традиции, от което се чустват горди. Учениците с униформи се открояват и в извън училищна среда, когато се прибират по домовете си примерно, когато и да видят друго дете по тротоарите, те разпознават човек от своята общност, което ги кара да се чустват по-спокойни и по-добре.

Именно затова носенето на училищна униформа кара децата да се чувстват горди, че я носят.

Плюс е и че децата в униформи са по-лесно забележими извън училище, когато пресичат улици например, всеки шофьор първосигнално би реагирал на деца в униформи, след като мозъка му автоматично даде сигнал, че има ученици излизащи на пътното платно. Това дава една по-голяма сигурност на родители и ученици, че децата ще пресичат по-сигурно градските улици и булеварди.

Друг плюс за обществото е, че малчуганите докато са в униформа ще спазват общоприетите правила за поведение, защото те са лесно разпознаваеми и знаят, че докато са в униформа те трябва да се съобразяват с нормите на училището и обществото.

Сутрин децата се оправят много по-бързо за училище, защото не е нужно да се чудят какво да облекат и да прекарват по 1 час пред огледалото, особено по-големите ученици.При по-малките няма да има мрънкане "днес искам с рокля, а не с дънки" например, кои обувки да сложа с тази блузка и т.н. За родителите също е удобно, защото пестят време и средства.

Между учениците не се създават условия за конкуренция на ниво външен вид, защото всички изглеждат по един и същи начин. В тази ситуация учениците създават своята идентичност и място сред връсниците си не на база колко пари мама и татко могат да изхарчат за дрехи, а с учебните резултати и поведението си сред тях, което ги провокира да имат по-добро поведение и да полагат повече усърдие в образованието си.

Със сигурност има още доводи и в двете посоки и е важно да се мисли за оформянето на децата като личности и за реализирането им в обществото след приключване на училищното образование. Дали носенето на униформа би ги научило от детска възръст, че мястото на всеки се определя не по дрехите които носи, а по това какви качества има, дали че в обществото, от което всеки от нас е част, има норми на поведение, които трябва да бъдат спазвани дори, ако се различават от техните разбирния, само опита би показъл.

Последните години сред хората много се обсъжда поведението на подрастващите и всеобщото мнение е, че голяма част от подрастващите нямат правилно изградена ценностна система, нямат уважение и респект към околните, както и към преподаватели, по-възрастни хора от тях и към връстници дори. Може би е време родители и учители да се хванем за ръце и да започнем да създаваме едно по-уважително общество, с добра ценностна система заложена в него, да учим децата да спазват приетите правила и норми на поведение. Според много хора, една добра първа крачака би била въвеждането на униформи в училищата и по-сериозна дисциплина. Училищните администрации да гледат към възпитаниците като към пластелин, който ще моделират заедно с родителите и че всички след няколко десетки години ще разчитаме на това поколение да бъде успешно, за да осигурява един по-добър живот за нас и за внуците ни в тази държава.