Редки монети от 1-2 век, останки от древен олтар и оброчна плоча с посвещение на бог Херакъл са част от археологическите находки в местността "Гергьова черква" край троянското село Дълбок дол, съобщи заместник-директорът на Националния исторически музей проф.Иван Христов. Той представи резултатите от тазгодишното археологическо лято край Троян и от ръководените от него разкопки на антично светилище и раннохристиянската базилика в местността "Гергьова черква", откъдето се счита, че църквата носи името на Свети Георги. Това е паметник на културата от национално значение, най-ранната църква на в община Троян и една от най-ранните в Северна България. Обектът попада на територията на общински имот, в границите на археологически комплекс "Состра", на около един километър южно от крепостта.

По думите на проф. Христов този обект исторически е бил открит през 1979 г. от д-р Георги Китов. Предполагал е, че това са основите на параклис, а според местните това е Гергьова черква.

"През 2003 г. проведохме проучвания и до голяма степен разкопахме въпросната базилика, 90 процента от плана й беше изяснен. В следствие на нашата навременна намеса за консервация успяхме да съхраним зидовете на този прекрасен паметник. Той е дълъг близо 30 метра, широк е 10 метра. Има странични помещения и очевидно не е обикновена църква, а енорийска, която е обслужвала ритуалните нужди на голяма част от населението в кастела "Состра"", посочи археологът.

Това лято екипът на професора североизточно от апсидата на църквата е открил пласт от предхристиянски период, редки сребърни монети от 1-2 век, множество керамични фрагменти, следи от стъклени съдове, хематитова руда, няколко фрагмента от оброчни плочки, сред които посвещение на бог Херакъл. "Вече знаем кое божество е било почитано преди да бъде изградена в средата на 4-ти век базиликата. Разкрихме и останки от древен олтар, покрит с римски керемиди, където са изпълнявани обреди", каза Христов.

Той добави, че самата Гергьова черква е построена върху скален гребен, чиито ребра прозират на земята. Това е довело до бързото унищожаване на предхристиянския пласт от християните и останките от по-ранните култови дейности са унищожени.

През август и първата половина на септември специалистите са проучили южната периферия на базиликата. Направили са десет сондажа на повече от 200 кв. метра проучена площ. Открили са южна постройка, която би могла да бъде интерпретирана като кула.

Разкрити са и монети от 5-ти век, две монети с лика на император Юстиниан Велики, както и медна монета от 12-ти век.

Според проф. Христов базиликата продължава да съществува целия четвърти век, използва се до началото на 6-ти век, а има данни, че мястото продължава да бъде свято и по времето на Второто българско царство.