По-ранна Вселена е съществувала преди Големия взрив, която може да се наблюдава и днес, казва сър Роджър Пенроуз, получил Нобелова награда за физика.
89-годишният сър Роджър, който спечели честта за основната си работа, доказваща, че съществуват черни дупки, каза, че е открил шест "топли" точки в небето (наречени точки на Хокинг), които са с размер около осем пъти диаметъра на Луната.
Те са кръстени на проф. Стивън Хокинг, който предположи, че черните дупки изпускат радиация и в крайна сметка се изпаряват напълно.
Времевият мащаб за пълното изпаряване на черна дупка е огромен, вероятно по-дълъг от възрастта на сегашната ни Вселена, което ги прави невъзможни за откриване.
Сър Роджър обаче смята, че сега могат да се наблюдават "мъртви" черни дупки от по-ранни вселени или еони. Ако е вярно, това ще докаже теориите на Хокинг.
Сър Роджър споделя Световната награда по физика с проф. Хокинг през 1988 г. за работата им върху черните дупки.
Говорейки от дома си в Оксфорд, сър Роджър каза: "Твърдя, че има наблюдение на радиацията на Хокинг. Големият взрив не е бил началото. Имало е нещо преди Големия взрив и това нещо ще имаме в бъдещето си.
"Имаме Вселена, която се разширява и разширява, и цялата маса изчезва и в тази моя луда теория, това далечно бъдеще се превръща в Големия взрив на друг еон."
"И така, нашият Голям взрив започва с нещо, което е било отдалеченото бъдеще на предишен еон и това води до подобни черни дупки, които да се изпаряват чрез изпаряване на Хокинг и те да произвеждат тези точки в небето, които аз наричам точки на Хокинг."
"Виждаме ги. Тези точки са около осем пъти диаметъра на Луната и са леко затоплени региони. Има доста добри доказателства за поне шест от тези точки."
Сър Роджър наскоро публикува теорията си за "точките на Хокинг" в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Идеята е противоречива, въпреки че много учени вярват, че Вселената работи в непрекъснат цикъл, в който се разширява, преди да се свие обратно и да последва нов Голям взрив.
Сър Роджър казва, че черните дупки също някога са били противоречиви. Те са били теоретизирани за пръв път от английския учен Джон Мичъл през 1783 г., който предположил, че ако даден обект стане толкова плътен, неговото масивно гравитационно привличане ще спре дори излъчването на светлина.
Но дори Алберт Айнщайн ги отхвърли, като според него черните дупки са по-скоро математическо любопитство, а не физическа реалност.
Едва през 1964 г., девет години след смъртта на Айнщайн, сър Роджър предположи, че черните дупки са неизбежна последица от общата теория на относителността.
Сър Роджър доказа, че когато обектите станат твърде плътни, те претърпяват гравитационен колапс до точка с безкрайна маса наречена сингулярност, където всички известни природни закони престават да действат.
Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към теорията на относителността след Айнщайн и увеличава доказателствата за Големия взрив.
Сър Роджър е бил на около тридесет години, когато за пръв път се натъква на идеята, като се разхожда до метростанция в Лондон по пътя си към колежа Биркбек. Сега, 56 години по-късно, той най-накрая е признат за своята работа от Кралската шведска академия на науките.
„Мисля, че е лошо да получиш Нобелова награда твърде рано. Познавам учени, които получиха наградата си твърде рано и това развали науката им. Ако ще получите Нобелова награда за наука, добре е да влезете, когато сте добри и стари, преди да бъдете напълно забравени, не когато все още има какво да направите, това е моят съвет“, казва сър Роджър Пенроуз.
