България минава сравнително леко през икономическата криза, предизвикана от пандемията - за тази година Международният валутен фонд очаква спад от 4 процента на икономиката ни и ръст от 4,1 на сто през 2021 година. Това каза пред български журналисти Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд.

Във видеовръзка между Вашингтон и София Кристалина Георгиева посочи, че вече е нужна гъвкавост във фискалната подкрепа - досега тя беше универсална за всички, но трябва да се мисли за пренасочване към секторите, където ще има най-голяма полза. Помощта може се насочи към работещите хора, а тези с ниска квалификация да получат подкрепа за получаване на нови знания и възможности, а това ще стане само с инвестиции, посочи Георгиева.

Тя заяви, че в бъдеще не очаква мерки от страна на държавите, които да доведат до затваряне на икономиката, макар и това да не е изключено, ако пандемията се превърне в катастрофален риск за хората. Ако не допуснем това, затварянето ще е частично. С тестове и изолация можем да се опазим от най-лошия вариант на втората вълна, посочи тя. Ваксинирането срещу грип ще ограничи риска за здравната система. Ние вече знаем какво и как да се прави и можем да овладеем втората вълна на епидемията. Очаквам категорична победа над епидемията на основата на ваксини. Девет трилиона долара ще има повече световната икономика до 2025 година, ако приложим по-бързо ваксините навсякъде по-света, каза Георгиева.

България предприе сериозни мерки за справяне с пандемията и икономическата криза след нея, но може да направи повече. ЕС е лидер в координираните действия за преструктуриране на икономиката, каза още изпълняващият директор на МВФ. Тя посочи, че е нужно да мислим за света сред пандемията, за икономика на 21- век - по-устойчива, дигитална и "зелена".

Без решителни мерки след пандемията неравенството в обществото ще се увеличи, посочи Георгиева. За да се възстановим от кризата, ще са ни нужни фискални ресурси и по-справедливо ориентирана към бъдещето данъчна политика. Можем да стимулираме растежа с пропорционално данъчно облагане, каза Георгиева. Пандемията не удря еднакво - има сектори, които печелят от нея и те не само могат, но и трябва да участват в подкрепата на губещите сектори, посочи Кристалина Георгиева.

Влизането в Еврозоната е логична стъпка за България и е хубаво да имаме глас при вземането на решенията в ЕЦБ. Важно е да имаме допълнителната подкрепа и да разчитаме на капацитета на Еврозоната, каза Кристалина Георгиева. Говорим не само за повече пари в държавата, но и за това как се харчат тези пари. Нужно е да работим от двете страни на ползването на събраните пари - за повишаване на приходите и подобряване на качеството на тяхното използване. "Ако дръпнем шалтера на фискалната подкрепа", ще има масови фалити и безработица, каза Георгиева. За да не се стига до депресия, препоръчваме подкрепа на фирмите и на домакинствата, каза тя. Нека обаче "да пазим квитанциите" и да сме отговорни как се харчат парите на данъкоплатците - да има висока отчетност и отговорност. "Днес е по-опасно да направим по-малко, отколкото да направим малко повече - не може обаче да има фискална подкрепа завинаги и за всички", каза Кристалина Георгиева. В първите месеци не можехме да правим преценки кой да бъде подкрепен, но сега можем да се насочим към работещите хора. Трябва да се мисли как да се върнем към фискалната дисциплина и да си върнем баланса на приходите и разходите, добави тя.

За щастие ниските и дори отрицателни банкови лихвени проценти ни помагат да теглим заеми. Но след финансовата криза през 2008 година си взехме поука, банковата система е стабилна, но трябва да се внимава, посочи Георгиева.

Нужно е бюджетът на България за 2021 година да ориентира икономиката към възстановяване и да ни опази от дългосрочните негативи на кризата. Ефективността на образованието е приоритет за нашата страна, защото ще рефлектира върху производителността на труда по-късно, посочи тя. Може да продължи подкрепата на някои сектори на икономиката, като например този на услугите, но е важно да се знае, че част от тези сектори не бяха на много стабилна основа, за да ги държим дълго на изкуствено дишане. Важно и да се мисли за хората, които са най-сериозно пострадали от тази криза и това са изпадащите от пазара на труда, каза Георгиева.