Дълго време хората, които живеят в обособените махали смятаха, че COVID -19 не съществува и няма смисъл да спазват изискванията на лекарите. То и сега този процент е висок сред представителите на етно-религиозните общности в България. Но в същото време една част от родителите осъзнаха, че има COVID -19 и от страх от вируса не пускат децата си на училище. Такъв е случаят в детска градина „Щастливо детство“ квартал „Столипиново“, град Пловдив. Подобна е била ситуацията и в ДГ „Никола Вапцаров“ град Асеновград, където от 280 деца от турски и ромски произход градината са посещавали само 67 деца.
В началото на учебната 2020/2021г. подобни проблеми са имали и в системата на образованието – от страх от COVID -19 учениците не са посещавали учебните занятия. Такива случаи е имало в СОУ в кв. „Изток“ град Пазарджик, СОУ „Петър Берон“ в кв. „Шекер махала“ град Пловдив, СОУ „Найден Геров“, кв. „Столипиново“ град Пловдив, ОУ „Никола Вапцаров“ град Асеновград и др. Има промяна, а именно постепенно тази уплаха на родителите се преодолява, но все още има сериозен страх сред хората от етническите малцинства, когато става въпрос за COVID-19.
В много населени места представителите на етническите малцинства се оплакват, че здравните заведения и лекарите изобщо не им обръщат внимание, независимо от здравните им проблеми. Почти невъзможно започна да става за хронично болните хора от малцинствата да получават лечение, поради пандемията от коронавирус. Дори и личните лекари са отказвали прегледи на хронично болните пациенти, на тежко болните им се отказва лечение. Подобни проблеми имат и българите, но хората от етническите малцинства смятат, че към тях има целенасочено дискриминационно отношение за разлика от останалите хора.
стр.6. „COVID -19 е сериозен вирус, не го отричаме, но държавата хвърля целия си ресурс единствено и само за лекуването на пациенти с коронавирус“, посочва д-р Иван Димитров от Националния пациентски форум. вестник „24-ри часа“ от 10.11.2020г.
И.З. на 43г. от Пловдив казва: „В тъгата си мога да кажа, че въпреки, че ще пишат за баща ми, че е починал от COVID -19, той почина от основното си заболяване – бъбречна недостатъчност и липсата на адекватна терапия заради обхваналата всички лудост. Толкова!“
Капсулирането на ромското население на база COVID -19 се ускори от месец март – по-точно 16-ти Март, когато беше затворен за първи път кв. „Шести“ град Нова Загора. След това бяха блокирани кв. „Надежда“ град Сливен, кв. „Райна Княгиня“ град Ямбол, кв. „Факултета“ град София и др. Независимо от големите отчети на РЗИ в тези райони и на кметовете вътре в тези квартали почти нищо не се случва. Елементарно е, но хората даже нямаха осигурена вода за пиене и хранителни продукти. Ние бяхме свидетели и регистрирахме тези факти в ромските махали. Хората бяха изолирани и лишени от елементарни услуги. Това остави сериозна следа в съзнанието на ромското население, което засили тяхното капсулиране, лишаване от социални контакти - въпрос, който тепърва ще се развива и то в негативен план.
д.ф.н.Асен Колев
