Над 150 са творбите от дърво на родопчанина Велин Чаушев, направени откакто преди четири години му „влязла мухата“ да вае скулптури с моторен трион. 49-годишният настоящ строител и бивш футболист се възхищавал на предаванията за майсторите резбари по "Дискавъри" и "Нешънъл джиографик", но не си и представял, че ще се захване с това. “Ако някой ми беше казал преди 30 години, че ще занимавам с това, щях да се смея, но съдбата си знае работата“, казва Велин.
Завършил е текстилния техникум в Златоград, близо до родното си село Старцево. След това бил две години граничар и се уволнил през 1991 г., когато в района, в началото на прехода, нямало никаква работа. „Всичко се променяше, съкращаваха работници, и в рудниците дори не търсеха хора. И поех към София. Изкарах там към 15 години, работех в строителството“, казва Велин. Преди 5-6 години решава да се върне да живее в Старцево, където са и възрастните му родители и продължил да работи в строителството. Междувременно се задомил, има син на 22 години и дъщеря на 18 години, но се развел. Казва, че първата си скулптура с триона направил от ...чакане. „Трябваше да нарежа дърва за огрев за зимата и чаках синът да ми помогне, но той се забави на лаптопа, и аз започнах да шаря с резачката по едно дърво. Неусетно се увлякох и два часа шарих по дървото. Междувременно се стъмни, стана студено, дървата не нарязах, но се прибрах на топло и продължих да си резбовам с триона, после го довършвах с длета и шлайфове. Така се получи първото ми мече“, казва Велин. На следващия ден той слязъл в механа в Старцево и показал на собственика какво е сътворил, а механджията го попитал дали може да направи и орел и го похвалил за мечето. „Мечето се получи сполучливо. Прибрах се и, въодушевен от похвалата, се заех с орела, а иначе подарих на собственика мечето, да му краси механата. Орелът не беше чак толкова добър, но горе-долу приличаше. Тогава реших да направя нещо за себе си. Започнах на всяка следваща скулптура да качвам снимки във фейсбук и така се започна, защото хората
ми даваха много добри отзиви и ме стимулираха, и това ме завладя“, разказва самоукият резбар. Смее се, че без малко първата зима да остане през февруари-март без дърва за огрев, защото 1/3 направил на скулптури. Синът се шегуваше с мен, че ще трябва да горим скулптурите, за да се топлим, спомня си Велин. Първата му клиентка, от Калофер, се появила по Нова година. Направил лале от дърво, тя много го харесала и поискала да го купи. „Нямах представа колко струва подобно нещо, тя определи цена. Междувременно за всяка следваща скулптура отделях все повече време. Първо не бяха съвсем изпипани и някои хора наричаха стила ми кукерски, неопределен. Във въображението си ги виждах много добре, но не се получаваше както го исках. Сега и аз си харесвам скулптурите. Вече смятам, че ми се получават много добре. Но обръщах все повече внимание на детайлите, купих по-добри машини, голям шлайф. С времето завързах приятелства с колеги от цял свят, карвинг-майстори, във Фейсбук. Виждах как работят, те виждаха моите творби. И тяхната оценка ми е ценна, защото те харесват как работя, а това означава, че се справям много добре. Купих си и специална машина, която върши работа само на човек, който се занимава с карвинг, след доста голямо издирване“, разказва Велин. Вече е продал близо 70 скулптури из цяла България, една от които е табела на булевард на Руски паметник в София. Поръчал му я д-р Генчев. Продал е и 2-3 скулптури в Англия. А двора му е пълен с над 120 скулптури и от само себе си се е превърнал в изложба на открито. „Близките ми първоначално приемаха моята страст към карвинга на шега, но когато направих изложба с демонстрация в центъра на селото, взеха да гледат на скулптурите ми по-сериозно“, казва Велин. Чаушев е и футболна легенда от мъжкия отбор на Ивайловград. Започва спортната си кариера на 14 години. Направили му бенефис, на който скъсал ахилес, но дори гипсиран продължил да вае скулптури с резачката.
„90% от скулптурите резбовам с моторния трион, 10% са оформяне на мигли, очи, уста, детайли. Имам три моторни триона, шлайф, прав шлайф, с борчета като на зъболекарите, но много голям, за дърворезба. Довършването на творбите правя с обгаряне, лакиране. Има доста работа, докато стане в готов вид. Повече време, месец-два, отива ако е човешки образ или тяло, докато при животните става по-бързо, за 10-15 дни“, казва Велин. Най-големите му скулптури са два мечока - единият с височина два метра, а другият - 1.50 м.
Казва, че оценя работата си най-вече по отзивите на над 60 колеги карвинг-резбари, които работят по цял свят. Вече е представял свои творби и на първия в страната фестивал за дървени скуптури, иницииран от карвинг-резбаря Крум Велев от Самоков. „Исках да направим подобен фестивал и на Рожен, но заради пандемията всичко замря. В България все още карвинга не е толкова популярен. А и в тези години не се цени като цяло всякакъв вид изкуство, но има хора, които още като кача снимка на нова творба и се влюбват в нея и я искат“, казва Велин. Той не само продава, но и е подарявал много свои скулптури. Повечето са за набиране на дарения за болни деца. Дарил скулптура и на детската градина в Старцево.
Той работи с всякакъв вид дърво, основно дъб, бук, бор. И името му като резбар вече е познато. Творбите в двора му идват специално да ги видят хора от цялата страна. През зимата пък прави и огромни скулптури от сняг.

Източник: в. "Марица"