Националната агенция заприходите (НАП) незаконно отказва да отговори на въпросите на Mediapool за несъбраните взимания на държавния бюджет и съдебната власт. Ако тези въпроси бяха получили отговор, гражданите щяха да научат колко са отписаните като несъбираеми данъчни приходи, глобите на КАТ и дори неплатени разноски по съдебните дела.
Целта на питанията на Mediapool бе гражданите да си съставят за първи път цялостна представа за работата на приходната администрация, за която пряко отговаря Министерството на финансите.
НАП бе попитана на каква стойност са несъбраните вземания по ДДС към началото на октомври 2020 г., колко от тях са погасени по давност и колко тях са преценени като несъбираеми. Имаше въпрос за размера на най-голямото единично несъбрано вземане по ДДС.
Отделно НАП бе питана за стойността на несъбраните други данъци от физическите и юридическите лица и на каква стойност са погасените по давност други данъци (без ДДС). Към НАП бе отправен и въпрос за стойността на несъбраните осигурителни вноски към октомври тази година и в какъв размер са погасените по давност вземания по осигурителните вноски.Сходни въпроси зададохме за наложените, но несъбрани глоби на КАТ, както и за взиманията на съдебната власт.
“Това е драстично нарушение на конституцията и Законаза достъп до обществена информация. Върховният административен съд е обосновал още през 2001 година, че мълчаливите отказа са напълно недопустими. Държавните институции са създадени да отговарят на гражданите, а не да мълчат.Тук нарушението е още по-драстично, защото говорим за информация от фискален и финансов характер, която е от значение за способността на държавата да събере пари и да ги преразпредели“, коментира адв. Александър Кашъмов пред Mediapool.
Според него в настоящата криза за гражданите е още по-важно да знаят дали държавата се справя със събиремостта и как адресира проблемите.
“Това е изключително важна тема. Гражданите имат право на тази информация. Да не се отговаря на тези въпроси е непрозрачност, граничеща с арогантност, защото гражданите се лишават от критично важна информация за функционирането на държавата и разходването на публичните средства“, допълни Кашъмов.
Mediapool изпрати нови заявления по темата и ако отново получи мълчалив отказ, ще заведе съдебно дело срещу приходната администрация в опит да получи информацията. Това обаче би отнело доста време и един ден, когато тази информация все пак бъде предоставена, тя няма да има същата актуална стойност, каквато има днес.
За пръв път НАП получи право да отписва публичните вземания през 2016 г. Оттогава насам тя не обявява тази сума в годишния си отчет за дейността. Затова първата публична информация за отписаните вземания се появи в одитен доклад на Сметната палата, публикуван през септември 2019 г. От него стана ясно, че само за една година (2016 г.) НАП е отписала дългове за 10 млрд. лв., от които 9.4 млрд. лв. са по ревизионни актове.
Проблемът с огромното число на несъбраните от НАП вземания се дължи както на субективни, така и на обективни причини. Преди 2016 г. агенцията нямаше никакво право да отписва несъбраните дългове, поради което на отчет се водеха несъбираеми на практика задължения на граждани и фирми от 90-те години насам, за които давността отдавна е изтекла и няма как да бъдат събрани магически от несъществуващи от десетилетия дружества. В същото време сумата им нараства като снежна топка всяка година, защото по закон върху нея се начисляват лихви, обикновено над 10% годишно.
Именно по тези причини, въпреки отписаните 10 милиарда, към 31 декември 2016 г. НАП имаше да събира умопомрачителната сума от 29.8 млрд. лв. Самото число, въпреки че звучи ужасяващо, няма никаква нито аналитична, нито практическа стойност, защото 85% от тази сума е "куха" и е квалифицирана като "несъбираеми" или "трудно събираеми" вземания.
Важна е единствено сумата на т. нар. "нововъзникнали" просрочени задължения, които към края на 2016 г. са в размер на 2.1 млрд. лв. Вижда се обаче, че и от тях едва 55% са събираеми, 17% са частично събираеми, а цели 27% (578 млн. лв.) са определени от данъчните като трудно събираеми. Това говори за проблем в контролната дейност на НАП, която в много случаи се явява регистратор на данъчните измами и нарушения вместо да ги предотвратява. Излиза, че голяма част от допълнително установените с ревизия задължения не се плащат, а само тежат на сметката на НАП.
Затова в последните години агенцията твърди, че се е фокусирала върху превантивния контрол и доброволното плащане на задълженията, но засега няма детайлен анализ за ефекта от новата стратегия.
