Алгоритъм с изкуствен интелект направи така, че гласът на Франк Синатра да запее „Toxic“ на Бритни Спиърс. Това, което последва, изненада създателите на бота: започна битка за това кой притежава авторските права над новата песен. YouTube свали видеото заради иск за накърняване на интелектуална собственост. Докъде ще стигне ситуацията?

Изкуственият интелект става все по-мощен. Той се справя с различни ситуации, в които трябва да се вземат решения, и вече може да твори. Точно такъв е случаят с високотехнологичното музикално дуо DADABOTS. По-рано тази година те използваха невронна мрежа, за да създадат странно изпълнение, в което изглежда, че Франк Синатра пее „Toxic“ на Бритни Спиърс.

Музикалният синтез се оказа едновременно смущаващ и възхитителен. Не звучи нито като Синатра, нито като Спиърс. Действително изглежда така, сякаш невронната мрежа е създала нещо съвсем ново. Но изведнъж, без никакво предупреждение, YouTube свали видеото. Творбата, създадена от изкуствен разум, бе всмукана в канала на бюрократичните процедури и автоматизираните спорове за авторски права.

„Всички сме наистина любопитни какво означава това за музиката, създадена от алгоритми“, каза Си Джей Кар, един от двамата членове на DADABOTS, пред изданието Futurism, когато песента е премахната за първи път. „Намираме ли се на първа линия на съвсем законната творческа честна употреба? Дали не сме канарчето във въглищната мина? Или това все още е просто широка сива зона, която бъдещето ще оформи?”

Кой-кого-какво-защо

Дуетът DADABOTS решава да се бори със свалянето на видеото. Скоро те намират правна помощ от адвокат Емили Фридман и студента по право Бенджамин Маклейн – и двамата експерти по авторско право и изкуствен разум в юридическата фирма Lockett Brown. Те поемат работата по случая про боно.

Положението е необичайно. За да създадат песента, DADABOTS са използвали Jukebox – невронна мрежа, разработена от OpenAI, която е обучена на хиляди песни. Тя може да създава нови изпълнения с гласа на или в стила на даден изпълнител, да смесва изпълнители и жанрове.

Изглежда алгоритъмът на YouTube пък е решил, че или Франк Синатра, или Бритни Спиърс има правни претенции. Това поставя DADABOTS насред сложен и оплетен юридически въпрос за изкуството на алгоритмите и медиите.

Оказва се, че видеото в YouTube е свалено заради „предупреждение за нарушаване на авторски права“. Това означава, че някой се е оплакал. Тогава YouTube решава, че DADABOTS са качили изпълнение, което представлява нечия интелектуална собственост. Затова записът е свален.

Но кой може да се е оплакал? Вероятно някой, действащ от името на Синатра или Спиърс. Но в системата за онлайн управление на авторските права в YouTube нищо не е толкова просто и лесно.

Оказва се, че жалбата е подадена от антипиратска фирма, наречена GrayZone Inc. Тя обаче отказва какъвто и да е коментар по случая. Майкъл Ерлингер младши – адвокатът, който се занимава с нарушенията на авторски права за Синатра, отрича да има нещо общо със сигнала. Отрича и Самюъл Ингъм, личен адвокат на Бритни Спиърс. Sony Music, която е собственик на лейбъла на албума, съдържащ „Toxic“, също настоява, че няма нищо общо с жалбата. Юридическият екип на YouTube отказа да коментира или да отговаря на въпроси.

Започва да става забавно, нали?

Ботове срещу ботове

Фридман и Маклейн предполагат, че GrayZone автоматично е алармирала YouTube за потенциално нарушение. Така излиза, че цялата правна битка, която се разгаря, е инициирана от алгоритми. И е водена от алгоритми. И, както изглежда, ще бъде решена от алгоритми.

„Предполагам, че моделът на GrayZone разпраща жалби сляпо, знаейки, че повечето хора няма да ги опровергаят“, казва Кар пред Futurism. „Ботове срещу ботове! Синатра няма авторски права върху това, което сме направили. То е просто в стила на Синатра, което не е нарушение, базирано на накърняване на авторско право”.

Без съдебна практика

Дори ако съдът установи, че това е не-буквално копие на песен на Синатра, то е продукт на машинно обучение, използван за образователни цели и с нестопанска цел, уточнява дуетът. Това следва да значи, че новата творба е защитена от принципа на честната употреба.

Въпреки необичайния характер на случая, правният екип подхожда към него като към всеки друг казус. „Винаги има съществуваща съдебна практика, която можете да разгледате и да видите взетите предишни решения, за да намерите нещо аналогично. Но никога досега не е имало случай, подобен на този“, казва Фридман. Двамата юристи не могат да стъпят на съществуващата съдебна практика, за да потърсят евентуално решение.

В крайна сметка аргументите на адвокатите изобщо не се фокусират върху естеството на изкуствения интелект, новостта на Jukebox или технологиите изобщо. Делото им зависи от самата песен – начинът, по който е композирана, няма значение. „По същество всичко, до което се свежда ситуацията, е просто прилагането на принципа на честна употреба“, казва Фридман. „Когато премахнете факта, че изпълнението е генерирано от алгоритъм за машинно обучение, … можете да приложите принципа на честна употреба“.

Победа за творческия AI

И така – Фридман и Маклейн подготвят своята защита: песента представлява честна употреба на произведение на човешки творец. DADABOTS качват този аргумент в апелативната платформа на YouTube. Аргументът убеждава YouTube да промени решението си и видеоклипът е възстановен. Накрая, в началото на ноември, DADABOTS получават известие от YouTube, че песента вече се счита за „кавър” на Бритни Спиърс – ще трябва да споделят приходите от реклами с лейбъла на Спиърс, ако някога изобщо изкарат пари от това.

Нова територия за юридически спорове

За съжаление работата и изследванията на адвокатите Фридман и Маклейн едва ли ще запълнят празнотата – липсващите правни прецеденти в света на творчеството на изкуствения разум. Цялата правна битка се случва в системата за оспорване и обжалване на YouTube – платформа, твърде неподходяща за установяване на общоприети насоки за реални граждански дела.

„Мисля, че е доста неприятно, че процесът на YouTube е толкова затворен – поради факта, че винаги ще бъде трудно да се аргументира прецедент“, казва Фридман. „Ако YouTube взема тези решения просто ей така и никога не информира хората как се стига до въпросните решения, то никой никога няма да знае подхода, който трябва да предприеме“.

Когато няма публично известно правно решение, остава трудно за всички останали творци и иноватори да се информират или посъветват относно начините, по които AI технологията може да помогне за създаване на ново изкуство, особено като се има предвид колко бързо се развива тази област.

А подобно творчество не липсва. Вече има немалко случаи на музика, генерирана от алгоритми, която е станала жертва на искове за авторски права. Например, една песен на Джей Зи, изпълнявайки „Hamlet“ и пеейки „We Did not Start the Fire“ на Били Джоуел, беше премахната от YouTube.

Друг проект на Jukebox, където някой бе създал фен-албум на Pink Floyd, беше поразен от British Recorded Music Industry Limited. Но всички тези случаи са различни. Затова уроците, научени от единия, не са приложими за останалите. А това е доста объркваща ситуация за творците, занимаващи се със създаване на алгоритмична музикална композиция.

Сега Фридман възнамерява да публикува ръководство за творците, което да им помогне да се ориентират в новото, зле дефинирано правно пространство. Вътре ще има съвети как да се дефинират изпълненията, за да не попадат под ударите на нормите за авторско право. В случая с DADABOTS влияние оказва и фактът, че изпълнението е некомерсиално, а генерирано за изследователски цели – това също е аргумент, който трябва да се има предвид при създаването на изкуство от машинни алгоритми.