Над половината от областите в България са дали по над 100 жертви на 100 хил. души население от началото на пандемията.Това показват обобщените от анализатора Тихомир Безлов данни, които проследяват смъртността от вируса за целия период от началото на епидемията у нас през март до 16 декември, пише 24 часа.

Със 160,3 на 100 хил. души население първенец с най-висока смъртност от COVID-19 за периода се оказва Смолянска област. София е на последно място с показател 51,9 на 100 хил. Общата картина за страната за периода март - декември не се променя значително. Отново води Смолян с 9,05% починали. Средният процент за страната е 3,31. Още по-страшна става статистиката в периода 1 ноември – 12 декември - в София са починали 2.03 души на 100 000 население, а в нашата област – 19.83, или 10 пъти повече.

Според анализа се оказва, че в Смолянска област се правят твърде малко тестове, което е причина за твърде високия дял на починалите спрямо диагностицираните.

По последни данни на шефа на Смолянската болница д-р Марин Даракчиев, последно в PCR-лабораторията на лечебното заведение са направени 240 теста, което е по около двадесет на ден. От тях 110 са били на пациенти в болницата, 84 са били поръчани от общопрактикуващи лекари, а от РЗИ и платени от граждани – 62. 

Но само това ли е причината областта ни да води черната класация. Основната причина вероятно я посочи пулмологът д-р Златка Шопова. Самолечение с антибиотици и изписване от джипитата на илачи по телефона без преглед.

„Защото в село Мугла например имат само един път в седмицата автобус до Смолян и съответно достъп до лекар“, каза Шопова. През годините смолянските медии многократно показвахме как по селата хората се мъчат без лекари и аптеки. Показвахме не един и два случая, в които хора умираха заради ненавременна медицинска помощ и без коронакриза. В селата повече от възрастните хора живеят сами и няма дори с какво да стигнат до лекаря или ако стигнат вече е твърде късно.

KOVID-19 сега брутално показа черните и грозни последствия от експериментите на държавата и упражненията за реформи върху хората. Заради изчисления на километри и алгоритми през годините назад различни здравни министри, подкрепяни от смолянски депутати искаха да закрият като ненужни болниците в Девин, Мадан и Рудозем. В Рудозем болницата не оцеля уж заради дългове, но държавата така и не поиска да й помогне. А хората по рудоземските села стигнаха до там сами да си изписват и бият инжекции. ТУБ -диспансерът в Смолян също се оказа ненужен и го затвориха. Девин успяха да си „извоюват“ закритата болница, след година на протести и блокади. Мадан също оцеля заради отпора на местините срещу държавата. А и все пак се вслуша в лобито и му   дойде наум, че все пак това е едно от най-работещите лечебни заведения и не е добре да се губят изборни гласове от там.

Сега Смолянска област е първа в черната класация по смъртност, а какво щеше да стане ако "умните глави" бяха закрили болниците в Девин и Мадан. Болници, които сега са принудени, без специалисти дори, да поемат и лекуват пациенти с коронавирус. На общинските болници дори им плащаха по-малко по клинична пътека за лечение на коронавирус, заради липса на специалисти. Но пък бяха задължени да разкрият ковид отделение. И те успяха да се справят, въпреки липсата на лекари, сестри, ниски заплати. Със сигурност не перфектно, но коя ли българска общинска болница е перфектна.

Но сега обявените преди години за ненужни болници успяха да спасят не един и два живота. Та, мисълта ми е, къде ли щяхме да сме в класацията без болниците в Девин и Мадан. Ами ако държавата беше спасила рудоземската болница или ТУБ диспансера в Смолян, дали нямаше да е малко по-леко на уморените ни лекари и сестри от другите лечебни заведения.

Анелия Веселинова