"Правят предварителни проучвания за нагласите на учителите относно ваксинирането за коронавируса, но все още не е започнало изготвянето на списъци. Имаме 20%, които категорично са заявили, че ще се ваксинират, под 15% са казали категорично, че няма да го направят и една голяма група - че ще изчака", заяви пред бТВ министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Статистиката показва, че 66 преподаватели са загубили битката с COVID-19.

По думите му всеки осемдесети жител на страната е учител, а броят на починалите преподаватели е пропорционален на общия брой жертви на
заразата.

Лично ще се ваксинирам срещу COVID-19, каза още Вълчев. 

Ако заболеваемостта от COVID-19 у нас намалее, ще се премине към вариант с редуване присъствено и онлайн обучение. Той добави, че при спад се планира изпитите и практиките за големите ученици да бъдат в клас.

"Ще разрешим някои дейности при 5. – 12. клас, които не могат да се отложат и не могат да се проведат в електронна среда, като някои изпити и практики", подчерта Вълчев и уточни, че за момента е сигурно, че по-големите ученици ще останат вкъщи до 12 януари, а след анализ на данните за новия щам на коронавируса, ще се вземе решение как да се действа след тази дата.

При връщането им в клас, децата от 5. до 12. задължително ще трябва да са с маски, за по-малките все още текат дебати и за тях решението ще се взема персонално от директора на училището. 

Според него Националното външно оценяване за 10. клас е възможност да се оцени електронното обучение. "Миналата година то не отпадна заради обучението в електронна среда, а защото искахме да минимизираме необходимостта от връщането в училище. Надяваме се, че през пролетта ситуацията ще бъде по-добра заради ваксините", коментира просветният министър.  

От електронното обучение не са обхванати 3% или 18 хиляди български ученици заради липса на устройства. 

Вълчев обясни, че от МОН са осигурили 32 хиляди устройства през настоящата учебна година и продължават да доставят техника.
"Изградихме облачна инфраструктура, която ще ни върши работа и след епидемията – всеки един ученик ще има профил, в който ще бъде цялото му учене", коментира министърът.

Според него високите температури през юли и август изключват възможността за удължаване на учебната година. 

Обсъжда се вариант следващата учебна година да започне от 1 септември.

Той обясни, че не е било грешка учебната година да започне присъствено, защото в края на лятото епидемичната обстановка в страната го е позволявала. "Не можем да твърдим, че училищата са основният фактор за разпространение на заразата, имаме достатъчно изследвания, публикувани в реномирани издания, които показват, че училищата допринасят, но като цяло, децата не са тази среда, която допринася повече от друга за разпространението", допълни Вълчев.

"Трябва да признаем, че електронното обучение не е пълноценна алтернатива, но е по-добрата на никакво обучение. Увеличава различията. При големите много зависи от ангажираността на ученика, а при малките зависи от ангажираността на родителите. Прякото педагогическо взаимодействие е най-доброто", коментира министърът.