Предварителните данни за изпълнението на бюджета, макар и не толкова подробни, са пълни с изненади както в приходната, така и в разходната част. Консолидираните постъпления са със 150 млн. лв. (0.34%) по-високи в сравнение с изпълнението им през 2019 г. и с 1 млрд. лв. (2.3%) над очакваното изпълнение за 2020 г.Това навежда на мисълта, че негативният ефект от пандемията върху икономиката може да е по-мек от първоначалните очаквания. За сравнение, при последната икономическа криза номиналният БВП през 2009 г. се увеличава на годишна основа с 390 млн. лв., докато приходите се свиват с 2.3 млрд. лв.

В същото време, консолидираните разходи през декември изглеждат рекордно високи - 7.8 млрд. лв., като предният рекорд от 6.6 млрд. лв. е от декември 2019 г., което навежда на мисълта за ударно харчене преди изборите.

По-детайлният прочит обаче разказва друга история. Първоначалната бюджетна рамка за 2020 г. преди двете актуализации предвижда разходи, без вноската в бюджета на ЕС, в размер на 45.4 млрд. лв., а публикуваните сега предварителни данни оценяват разходите на 46.5 млрд. лв., или 1.1 млрд. лв. над първоначалната прогноза. Това е ръст от около 2.4% в сравнение с проекта и 5.7% в сравнение с изпълнението им през 2019 г.

Тези средства могат да се използват като ориентир за бюджетните антикризисни мерки на правителството, които включват:

- Схемата 60/40 - около 600 млн. лв., изплатени до началото на декември;

- Плащания за ваксини - около 230 млн. лв.;

- Други плащания за апаратура, медикаменти, нова система за спешни повиквания, поддържане готовността на болничната помощ при извънредна епидемична обстановка - 130 млн. лв.

- и др.

За сравнение - консолидираните разходи в Германия за първите девет месеца на годината се увеличават с 11.6% в сравнение със същия период на предходната година, макар че трябва да се има предвид различното състояние на икономиката с което двете страни влизат в кризата. Нещо повече - пълният ефект на антикризисните мерки в България може да се види едва след публикуване на крайните данни за 2020 г., но детайлите ще са по-скоро в разпределението и пренасочването на различни разходи, докато фискалният импулс за икономиката - т.е. нарастването на общия размер на разходите - ще остане непроменен.

Именно разпределението и пренасочването на разходите - един от сериозните проблеми при планирането и изпълнението на бюджета в България, за което сме писали многократно - може да се посочи като една от причините за сравнително ограничения ръст на консолидираните разходи.

Стандартната практика е да се залагат неизпълнимо високи общи разходи, основно за инвестиции и текуща издръжка, след което неизпълнението им да се пренасочва с решения на изпълнителната власт към други пера, основно заплати, социални разходи и субсидии, както и допълнителни трансфери към общините. През тази година обаче ролята на допълнителните разходи е иззета от необходимостта от нови икономически и социални мерки за преодоляване на последствията от пандемията. Казано по друг начин - правителството е предвидило толкова голям буфер в бюджета, че фискалният ефект от пандемията, може да се определи на около 1.1 млрд. лв., от страната на разходите, плюс около 150 млн. лв. загуба на приходи.

Концентрирането на голяма част от разходите пред декември изглежда изненадващо само на първи поглед, но си има своето обяснение. На практика наблюдаваме същия подход, като през всяка друга година - потискане на месечните разходи до ноември и ударно разплащане през декември. В допълнение към това, през 2020 г. се наблюдава подчертано изоставане на разходите в периода април-август, което допълнително засилва горния ефект, в резултат на което разходите не само през декември, но и през септември-ноември са рекордно високи и с между 10 и 31% над съответните месеци на предходната година.

С други думи - не че през декември се харчи безогледно, просто се наваксва неизпълнението от месеците до август. Това също е критика, която сме посочвали неведнъж - не само по отношение на стандартната бюджетна практика, но и при въвеждането на мерките за справяне с кризата - тъй като за бизнесите, работещите и икономиката като е важно както размерът на плащането, така и то да е навреме.

В резултат на изостреното забавяне на бюджетните разходи и концентрирането им в края на годината правителството създава и друг проблем - изкуствено завишава приходите от ДДС през януари 2021 г.

Данните за тях ще бъдат публикувани в началото на март, когато общественият дебат ще се диктува от предстоящите парламентарни избори, а по-високите постъпления се тълкуват от правителството, винаги и погрешно, като повишена събираемост в резултат на борба с контрабандата или данъчните измами. От друга страна, по-високите приходи могат да доведат и до по-високи разходи преди изборите, каквито се наблюдават и през други изборни години.

Предварителните бюджетни данни вдъхват както оптимизъм, така и притеснения.

От една страна постъпленията в бюджета са над миналогодишните си нива, и макар кризата да се отразява по различен начин на отделните приходоизточници, това навежда на мисълта, че негативният ефект върху икономиката е по-малък от първоначалните катастрофични очаквания.

От друга страна, правителството е имало толкова голям бюджетен буфер, че негативният ефект върху разходната част може да се оцени на "само" 2.4% ръст.

Същевременно, пренасочването на част от предварително заложени разходи, включително в рамките на оперативните програми със средства от ЕС, към социални и икономически мерки за преодоляване на кризата вероятно ще се изрази в по-силен краткосрочен импулс за вътрешното търсене, тъй като обикновено голяма част от този "невидим буфер" се харчи в края на годината без прозрачност и обсъждане. Въпреки всичко това се запазва практиката на концентриране на разходите в края на годината, а точно по време на първите ограничителни мерки, бюджетът не само не помага на икономиката, но и свива разходите си, което е допълнителна тежест за бизнеса в най-трудния период.