„Всичко започва от звездите”
Алберт Айнщaйн

За промените климата, загадъчната енергия на Земята, ролята на магнитното поле пише Анатолий Порва. Публикуваме материала без редакторска намеса.

1. ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ НА КЛИМАТА НА ЗЕМЯТА

Ако се задълбочим в проблема ще разберем, че водейки борба с климатичните промени, официалната наука всъщност няма реална представа за енергийния баланс на Земята и за ролята на атмосферните газове в него. Физиците например твърдят, че Земята не само получава слънчева енергия, тя в същото време излъчва топлина в заобикалящото я пространство, въпреки че изчисленията, направени на база на спътниковите измервания на глобалното албедо на Земята безапелационно твърдят, че средната температура трябва да бъде доста ниска -16 градуса.

От изобретяването на термометъра се знае, че в действителност тя е +16, но убедителни обяснения за този парадокс все още няма. Нещо повече. Официалната наука присвоява на част от атмосферните газове цялата отговорност за глобалното затопляне.. Според нея тези газове, като стъкленият покрив на оранжериите, пропускат слънчевата енергия към земята, но не позволяват нито един квант от нея да се върне обратно. Обаче факта, че въпреки ограничаване на емисиите на „парниковите газове”, средната температура продължава да расте, ни навежда на мисълта, че официалната наука не е наясно за същността на процеса.

Поради това ще се опитаме, анализирайки фактите да стигнем до истинските причини за климатичните промени и да посочим действени мерки за спирането на този процес.

2. КАКВО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА АТМОСФЕРНИТЕ ГАЗОВЕ?

Потокът на слънчевата енергия, пронизващ външните слоеве на атмосферата има мощност 1,38 kW/m2. И ако не бяха атмосферните газове, живота на Земята щеше да има колкото го има и на Луната. За наш късмет в атмосферата е създадена дълбоко ешелонирана отбрана, която ни пази от различни части на слънчевия спектър.Смъртно опасните гама и рентгенови лъчи се поглъщат в йоносферата от атомарния кислород, а озона в стратосферата поглъща ултравиолетовата част от спектъра на излъчване и отразява 28 % от късовълновата радиация на Слънце.

Обаче количеството на слънчевата енергия, преминало през озоновия слой, пак е прекалено голямо. За наш късмет в тропосферата също има линия на отбрана. Това са облаците. Те отразяват до 75 – 80 % от преминалата през озоновия слой слънчева радиация. Вследствие на това почвата и водата годишно абсорбират 1,5.10^21 /10 на двайсет първа степен/ kJ енергия, а мощността на слънчевата енергия, достигаща земната повърхност намаля се до нищожна стойност 200 W/m2. Именно тя е причина за ниско значение на изчислената средна температура на Земята

Обаче фактът, че реалната температура на Земята е доста по-висока ни навежда на мисълта, че планетата ни успява да се сдобие с неизвестен за сега на науката допълнителен източник на топлина. Изглежда, че точно той вдига средната температура на Земята до +16.

Част от тази топлина се поглъща от „парниковите газове”. Обаче поглъщайки топлината, те се разширяват и в съответствие със закона на Архимед са длъжни да издигнат нагоре.

Обаче разширението в крайна сметка е работа, която изисква разход на енергия. Поради това температурата на издигащите се газове се намаля с по 1 градус на сто метра. Когато те достигнат края на тропосферата погълнатата топлина се излъчва в космоса, а температурата им се намаля до -50 - -60 градуса.

Благодарение на излъчваната топлина, както изрично го подчертава и акад. Стойчо Панчев в книгата си „Физика на атмосферата”:„За космическия наблюдател, който гледа на Земята през инфрачервени очила, земния радиус ще изглежда с 8 – 10 km по-голям.”

И така, стигаме до извода, че нито СО2, нито който и да е друг от атмосферните газове и да иска, пак не може да върне обратно погълната топлина. Изглежда, тяхното предназначение е само едно - да отнемат топлина от земната повърхност и да я излъчват в Космоса.

Надявам се, че това разбиране ще помогне на всички да проумеят истината - парникови газове в природата не съществуват.

3. КАКЪВ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ТАЗИ ТАЙНСТВЕНА ЕНЕРГИЯ?

За да стесним списъка на отговорните за глобалното затопляне трябва да разгледаме кръговрата на водата на нашата планета.

Съдържанието на водата в атмосферата е 9.10^16 /10 на шестнайсета степен/ kg, а съгласно наблюденията, годишната сума на валежите е 40 пъти по-голяма. Следователно за изпарение годишно се изразходва 9.10^21 /10 на двайсет първа степен/ kJ енергия.

Дайте да сравним тази стойност с енергията на слънчевите лъчи, достигащи земята. Виждаме, че само за изпарението на водата се изразходва 6 пъти повече енергия, отколкото ни донасят слънчевите лъчи, Следователно тази огромна енергия може да ни осигури само Свръхновата, излъчваща енергия колкото хиляди Слънца.

В опростен вид можем да твърдим, че звездите се състоят от две части: намагнитизирано ядро и плазмена обвивка, която на свой ред се състои главно от протони, електрони и алфа-частици. Когато звездата се превръща в Свръхнова, тя експлодира и изхвърля в Космос плазмената си обвивка, а нейното ядро се превръща в неутронна звезда. Поради невероятно голямата плътност и индукция на магнитното поле, то придобива и друго име – черната дупка.

Обаче броят на звездите във Вселената не се намаля, защото успоредно със смъртта на една звезда върви подготовката за раждането на друга. Но за да се роди нова звездата е необходим водород. Да, водородът във Вселената го има и при това в огромно количество, но с изключение на несамосветящите се мъглявини, той целия е йонизиран. Точно в това се състои предназначението на планетите притежаващи магнитно поле. Само те могат да улавят протоните и електроните на умрялата звезда и да ги превръщат отново във водородни атоми.

Вероятно нещата се развиват по следния начин. Хиляди години се разширява плазмения облак на Свръхновата из безкрайните простори на Галактиката. Но в природата нищо не се губи и в крайна сметка всички нейни заредените частици биват улавяни от други звезди. Понеже по време на пътуването тяхната температура се намаля до абсолютната нула, преминавайки през фотосферата на звездата-приемник, те я охлаждат и тези места започват да изглеждат като черни петна.

Това го прави и нашето Слънце, а броят и размерите на петната ни помага да разберем какво бъдеще ни очаква. Защото тези милиарди тонове заредени частици Слънцето препраща към планетите си. Това е, така наречения, слънчев вятър. Колко е важен той за нас говорят фактите.

При голямо количество петна, например, расте броят на земетресенията и ураганите, а изчезването на петната за по-дълго време дори би довело до започване на малък ледников период.

Най-странното в цялата тази работа е, че съвременната наука знае, че Слънцето освен светлина изпраща ни и поток от йони, най-големия дял в който принадлежи на протоните и електроните. Благодарение на полярните сияния, учените са разбрали, че те със скорост от около 500 km/s, пресичат стратосферата и предизвикват светене на разредените газове. /По подробно на моя сайт „В преддверието на глобалната катастрофа”/. Но когато по-късно заредените частици навлизат в плътния слой на тропосферата и полярното сияние изгасва, официалната наука решава, че те минават покрай земното кълбо и заминават в безкрайността.

А какво става в действителност? Понеже заредените частици имат свойството да се привличат към магнитните полюси, още на височина 40 000 км, земното магнитно поле посредством силата на Лоренц започва да улавя електроните и да ги изпраща по винтови спирали покрай силовите линии на полето към северния магнитен полюс. Йоните биват улавяни на по-малка височина и по същия начин изпратени към южния магнитен полюс

Обаче при наближаване към магнитните полюси силовите линии стават практически хоризонтални, и електроните и йоните фактически се насочват едни срещу други. Така те попадат под въздействието на много по-голяма от силата на Лоренц - силата на Кулон.

Един от известните физици на 20-ти век Яков Илич Френкел описва въздействието на тази сила върху заредените частици по следния начин: „Ако бихме могли да извлечем протоните и електроните от 1 г водородни атоми и да ги раздалечим на 1 см, силата на взаимното привличане между тях ще бъде 10^20 /сто квинтилиона/ тона. Ако ги раздалечим на 13 000 km /колкото е диаметъра на Земята/, силата на взаимното притегляне между тях много ще се намали, но пак ще остане равна на 10 тона”.

Знаем, че силата на взаимното привличане между разнородни заряди расте обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях. Затова не бива да се учудваме защо йоните и електрони пронизват кората и мантията, достигат земното ядро и се превръщат във атоми.

Именно този процес е създал условията за възникване живота на Земята, и причините за това са няколко:

Първо, при дейонизация на 1 kg протони се отделя 1310 MJ топлина, а на килограм хелиеви ядра дори 7571 MJ. Температура при този процес достига до 20 – 30 хиляди градуса. За сравнение, при изгарянето на 1 кг въглища се отделя само 33 - 36 MJ. Посредством несложни изчисления всеки може да разбере, че годишно в мантията на Земята прониква около 400 милиарда тона протони.

Второ, налягането в мантията в момента на раждане на водородния атом изведнъж се увеличава пет трилиона пъти. Това чудовищно налягане е причина за непрекъснато разширението на земното кълбо с надигане на литосферните плочи в съпровод на земетресения.

И трето, атомарния водород поради високата химическа активност в момента на раждане встъпва в множество реакции. Така бяха се образували около 800 минерали. Сред тях петрола и природния газ.

Обаче за нас най-важна е реакцията на водорода с кислород. Като резултат на нея всяка година в недрата на Земята изгарят 56 милиарда тона водород, и се образува 500 милиарда тона вода. Това означава, че в земните недра гори вечен огън, в който всяка секунда изгаря близо 2 хиляди тона водород. Образувалата се вода се събира във вътрешен океан, наричан „външно ядро”, а топлината във вид на водна пара, подводни и надводни вулкани изнасят навън, След повишаване температура на световния океан и атмосферата водната пара заминава към полюсите на Земята. Там тя се кондензира, а топлината на кондензацията през полярните дупки в озоновия слой се излъчва в Космос. Кондензираната влага увеличава всяка година обема на Антарктическия лед с по 400 куб. км. Учените дори са изчислили, че ако той се стопи, нивото на световния океан ще се вдигне с 63 метра.

Следователно, истинската причина за повишаване на средната температура на Земята до +16 градуса е дейонизацията на протоните заедно с алфа-частиците и реакцията на водорода с други елементи.

Крайно време е да се откажем от грешната представа, че всичко в природата се прави с единствена цел ние да имаме комфортни условия за живот. Трябва да разберем, че галактичното задължение на планетата ни е да произвежда водород и хелий и да ги компресира в мантията на Земята, а всичко останало са странични ефекти.

4. МАГНИТНО ПОЛЕ И БЪДЕЩЕТО НА ЗЕМЯТА

Трябва да разберем, че Земята може да изпълнява галактическите си задължения само при едно условие - да бъде запазена намагнитеноста на ядрото. Това означава, че неговата температура не бива да расте

За съжаление от доста време индукцията на полето се намаля, а от 2000-та година насам то губи по 10 % от нея на всеки 10 години.

Следователно вината за глобалното затопляне е в нас.

Разбрахме, че озоновия слой вече пропуска към земята два пъти повече слънчева енергия, а отбирайки енергията от вятъра фактически сме влошили изнасянето на топлина към полюсите на Земята. Температурата на ядрото расте и когато тя достигне точката на Кюри, както неведнъж се е случвало в геоложката история на Земята, магнитното поле мигновено ще изчезне. След него ще изчезне и озоновия слой, и на земята ще се стовари поток от гама и рентгенови лъчи. Целия живот няма да изчезне веднага. Част от него ще се запази, въпреки че само под земята или под водата и то само в тропиците. Но в перспектива Земята неизбежно ще стане копие на Марс.

5.НЕИЗБЕЖНА ЛИ ГЛОБАЛНАТА КАТАСТРОФА?

Но ако не загинем, вследствие изчезването на магнитното поле, със сигурност ще загинем в друга катастрофа. Защото, както са го изчислили последователите на Кювие, животът на Земята 28 пъти е бил унищожаван в глобалните катастрофи. А за определяне на точна дата помагат изчисленията на Исак Нютон. Той смята, че краят на Света ще настъпи през 2060 година.

Развоят на събитията можем да предвидим по пътя на логиката.

В един момент налягането в мантията неизбежно ще надхвърли границата на нейната якост. Ще се разтворят нейните пукнатини и сгъстените газове ще нахлуят под земната кора. Дъното на Атлантическия океан като на най-младия ще се надигне заедно с Атлантида и цунами високо колкото най-високите планини ще тръгне да обикаля континентите. Понеже налягането под земната кора продължава да расте, в един момент това дъно ще се спука и водородът ще изхвърчи в междузвездното пространство. Там той под формата на синкави кристали ще се присъедини към несамосветеща се мъглявина, която ще стане родното място на ново съзвездие.

Земята ще се свие, като спукана топка, и нейните геосинклинали ще се превърнат в нови планини. Нивото на океана пак ще се вдигне със 125 метра, и ще започне 29-ти ледников период в историята на Земята.

6.ПРИЗНАЦИ ЗА НАБЛИЖАВАНЕ НА ГЛОБАЛНАТА КАТАСТРОФА

Между другото, Земята отдавна ни изпраща сигнали за наближаване края на нашата цивилизация. Един от тях е започналият отскоро стремителен ръст на температурата на световния океан. Другия, е забавяне на скоростта на въртене на Земята вследствие увеличението на радиуса на земната кора. Направено през 2020 г измерване на височината на Еверест показва, че той е станал по-висок с 86 сантиметра. И трето, рязко увеличаване на водородната дегазация на земните недра

Появи се и куриозен признак - става дума за изчезналия Гринуички меридиан. Мястото му е било определено през 1848 година на международна конференция, като Великобритания много се гордее с него.

Обаче възниква неприятна ситуация, когато един от посетителите платил пари за да стъпи върху нулевия меридиан, разбира посредством JPS, че на означеното място меридиана го няма. Започва да го търси и го открива на 100 метра на изток. Най-странното в тази история, че науката до ден днешен не можа да разбере, защо меридиана е избягал

А какво става в действителност? Мантията вече се е препълнила със сгъстени газове, и количеството на газовете, проникващи под земната кора расте. Тя се разширява и в съответствие със закона за запазване момента на импулса, скоростта й на въртене се намаля. Фактическата причина е, че мантията, в която е съсредоточена масата на планетата, запазила предишната скорост на въртене и меридиана си стои на старото място, но кората при новите условия лека по-лека изостава от нея.

7.КАК ДА ИЗБЕГНЕМ КАТАСТРОФАТА

Общо взето нищо хубаво за сега не ни чака. Докато се борихме с парниковите газове, изгубихме половината от озона в озоновия слой и постигнахме стабилен ръст на средната температура. По този начин пътят, водещ към глобалната катастрофа се скъси максимално. Но шанс да прескочим трапа все още е с нас. Ако постигнем възстановяване на озоновия слой и да започнем да улавяме заредените частици преди те да проникнат в земните недра, както е описано в заявка за издаване патент на изобретение: WO 2005/022552 A1 10.03.2005. PORVA, Anatoly Method and device for utilization of solar energy, нещата лека по лека ще се оправят.

От глобалното затопляне ще остане само спомен, а ние ще можем да получаваме милиарди тонове водород и хелий-3 заедно с енергия от дейонизацията на атоми. Освен това, не само ще спрем земетресенията и ураганите, ще започнем да управляваме климата на Земята. А освен елиминиране опасността от наближаването на глобалната катастрофа, ще си помогнем за реализиране вечната мечта на хората за чиста енергия.

Цялата работа е в хелий-3, а по-точно в термоядрената реакция на синтеза на хелия-4 от деутерий и хелий-3. Защото, когато в реакция встъпват 1 тон хелий-3 и 0,67 тона деутерий, се освобождава енергия, еквивалентна на изгарянето на 15 млн. тона нефт. Тази реакция е радиационно безопасна и затова я смятат за основа на термоядрената енергетика на бъдещето. За да задоволим годишната потребност от енергия е необходимо да имаме на разположение само 100 т хелий-3.

Но хелий-3 на Земята практически няма. Обаче лунния грунт вследствие на бомбардирането му от слънчевия вятър е натрупал някакво количество от ядрата на този изотоп. Смята се, че 1 тон от лунния грунт съдържа 0,01 грама хелий-3. И въпреки че това количество, честно казано, е мизерно, съществуват проекти за добив и транспортиране на лунния грунт на Земята. НАСА пък разработва проект за преработване на грунта на място и доставяне на Земята на хелий-3.

За разлика от тези скъпи проекти предлагания метод позволява хелий-3 да се получава на Земята, при това в неограничени количества

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Анатолий Порва „В преддверието на глобалната катастрофа” Сф, „Камея Дизайн” 2011,

2. Воронцов – Вельяминов Б.А. „Очерки о вселенной”, „Наука”, Москва 1976

3. eTV Хасково, Неразгаданите тайни на озоновия слой, 2020.

4. Мизун Ю.В., Мизун Ю.Г. „Озонные дыры и гибель человечества?” Москва, издательство „Вече”, 1998

5. Porva.escom.bg В преддверието на глобалната катастрофа.

6. Стойчо Панчев „Физика на атмосферата”, „Народна просвета”, София, 1988:

7. Списание „Космос”, бр.9, 2019

8. Тиняков Н.А., Степанчук К.Ф. «Техника высоких напряжений”, „Вышейшая школа”, Минск 1971

9. Френкель Я.И. Принципы теории атомных ядер. М.- Л.,1955, с.11