Ново проучване разкрива дългогодишна климатична загадка и дава представа за това как нашата планета може да се промени в бъдеще. Учените твърдят, че са открили „липсващото звено“ в процес, който води до ледников период на Земята.
Разтопяването на айсбергите в Антарктика са от ключово значение, предизвиквайки верига реакции, които тласкат Земята в продължителен период от ниски температури, отбелязват изследователите от Университета в Кардиф.
Констатациите са публикувани в Nature от международен екип учени от университети по целия свят.
Отдавна е известно, че циклите на ледниковия период се сменят заради периодичните промени в земната орбита на Слънцето, което впоследствие променя количеството слънчева радиация, достигаща до повърхността на Земята.
Досега обаче бе загадка как малките вариации в слънчевата енергия могат да предизвикат такива драматични промени в климата на Земята.
В своето проучване екипът предполага, че при определено положение на орбитата на Земята около Слънцето антарктическите айсберги започват да се топят все по-далеч от Антарктида като по този начин изместват огромни количества сладка вода от Южния океан в Атлантическия океан.
Тъй като Южният океан става по-солен, а Северният Атлантик с по-сладка вода, мащабните модели на циркулация в океана започват да се променят драстично, извличайки въглеродния диоксид от атмосферата и намалявайки така наречения парников ефект.
Това от своя страна тласка Земята в ледников период.
Като част от своето проучване учените използват различни техники за изясняване какви са били климатичните условия в миналото, които включват идентифициране на малки фрагменти антарктически скали, попаднали в открития океан от разтопени айсберги открити от Експедиция 361 на Международната програма за изследване на океана (IODP - International Ocean Discovery Program).
Скалните фрагменти са получени от седименти, представящи над 1,6 милиона години история и един от най-дългите подробни архиви на антарктическите айсберги.
Изследователите установяват, че тези депозити, известни IRD (Ice-Rafted Debris), показват последователно промените в дълбоководната циркулация на океана, която може да се реконструира от химическия съста на малките дълбоководни фосили, наречени фораминифери.
Екипът също така използва нови симулации на климатични модели, за да провери своята хипотеза, установявайки, че айсбергите могат да пренесат огромни обеми сладка вода.
„С учудване установихме, че тази връзка съществува пред и след настъпването на всяка ледникова епоха през последните 1,6 милиона години. Подобна водеща роля на Южния океан и Антарктида в глобалния климат се предполагаше, но да се види толкова ясно в геоложките свидетелства бе много вълнуващо”, споделя водещият автор на изследването Айдън Стар (Aidan Starr) от Университета в Кардиф.
„Нашите резултати предоставят липсващата връзка към това как Антарктида и Южният океан са реагирали на естествения ритми на климатичната система, свързани с нашата орбита около Слънцето", обяснява професор Иън Хол (Ian Hall), съавтор на изследването и съръководител на експедицията на IODP
През последните 3 милиона години Земята редовно попада в условия на ледников период, но в момента се намира в междуледников период, при който температурите са по-топли.
Въпреки това, поради повишените глобални температури в резултат на антропогенни емисии на CO2, изследователите предполагат, че естественият ритъм на ледниковите цикли може да бъде нарушен, тъй като Южният океан вероятно ще стане твърде топъл, което ще накара антарктическите айсберги да стигнат достатъчно далеч, за да предизвикат промени в циркулацията на океана необходими за развитието на ледников период.
Професор Хол се надява резултатите от работата на колектива да се използват, за да се разбере как нашият климат може да реагира на антропогенни климатични промени в бъдеще.
