Петима малчугани от Танзания, но с български корени, спасиха от закриване детската градина в девинското село Триград. Семействата на Виктор и Даниел Александрови се прибрали миналата година от африканската страна в родното си село с децата си и това се оказало ключово за спасяването и на забавачката, и на местното училище.

Виктор и Даниел Александрови работели в австрийската компания "Алпине", която построи язовир "Цанков камък". Като усърдни работници получили покана да се преместят да работят на техен обект в Танзания.

Виктор има 2 деца, а Даниел 3, и в момента чака четвърто. В детската градина имало общо 6 деца и по нормативите е трябвало да се закрие. Сега с "танзанийците", хем е по-шарена, хем отговаря на условията да съществува.

"В Танзания ме отведе търсенето на работа, тогава времената бяха такива, нямаше работа в Триград, в цяла България търсихме работа, не можахме да намерим. Един наш приятел ни извика в Танзания да работим заедно. И така започнахме. Така се случи, че се запознах с моята жена и децата дойдоха след това. Върнахме се по много причини. Най-важното нещо е, че искам спокойствие и искам сигурност за децата ми. Да са на сигурно място, да си израснат в моето родно село, което много си обичам", казва Даниел.
В малките отдалечени села в Родопите, оцеляването на детската градина и училището е много важно за цялото население, но и много трудно. Така е и в Триград, където миналата година детската градина беше на ръба да бъде закрита. Селото успява да я спаси с общи усилия.

"Битката беше на кантар и трябваше да вземем решение, което нямаше да е от полза за жителите на Триград. Особено за младите хора. Преборихме се и благодарение на тези наши деца, които се върнаха, успяхме да задържим бройката, както в предучилищна форма, така и в самата детска градина от тригодишна възраст. И благодарение на това запазихме и работните места в детската градина и увеличихме децата там, като говорим и за потенциално вече наше наследство, тъй като тези деца ще преминат и в училището. Надяваме се и на това да се върнат още млади хора. Вярно, че иска малко стискане на зъби, работа, търсене на изход и начин, но се надявам, че съвместно с младите хора Триград ще си бъде както едно време си го познавахме", казва кметът на Триград Емил Гогушев.

Сега той е обнадежден, че има бъдеще и за училището в селото. "До седми клас да учат в село - пак е нещо. Радостно е, че все още децата ни не пътуват до съседните села за училище. На този етап се радваме, че задържаме и училището", казва Гогушев. Допълва, че вече има интерес към закупуване на имоти в селото. А покрай коронавируса много хора са пребивавали в Триград и хем са работели от дистанция, хем са се наслаждавали на невероятната природа.

Величка Петкова