Казармата изкарах в Ивайловград, поделението на МНО, не граничното. Старшина ми беше един ИЗРОД фатмак Вълканов. С един дебел червен врат. Идваше и в неделя да ни тормози, да не можем да си починем.

Редник не се коси,вярвам вече тоя фатмак са го изяли червеите,а ти гледаш тревата от към зеления край

Потвърждавам казаното от редника. Аз служих след него, когато ротен беше ст. л-нт. Минков. Тоя фатмак си беше за трепане, заедно с фатмака на 2 рота ст. сержант Жендов.

И аз съжалявам, че не го претрепах. И после в Гърция.

Заедно с тоя фатмак в 1 рота служеше и един сержант, пиянде Калбуров. Но изрода беше Вълканов. Фучеше като змия и много тормозеше войниците. Заради 1 изкривена възглавница по цял час сме тренирали да подреждаме леглата, опъвайки конци, за да са в една линия одеалата, чаршафите, чаршафите, шкафчетата. И изрода като погледни казва че са криви. И хайде пак разваляй и отново отначало. 45 г са минали от тогава и още го мразя.