Увеличава броя на сигналите за конфликт на интереси, но те са точно в целта, отчете шефът Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров в интервю за БНТ. Картината е "най-видима в общини и общински съвети", а по думите му, "те освен, че преследват политически цели, голяма част от тях били основателни".
Сотир Цацаров коментира и промените в НПК, с които се въвежда фигурата на прокурор, който да разследва главния прокурор: "За годините в съдебната система съм видял много странни идеи, но това е най-екзотичната идея, която съм виждал и чувал. Спорно е дали ще бъде работещо решение...", обясни той.
"Изхождаме от презумпцията, че прокурорът, който ще разследва главния, ще е безгрешен", запита риторично Цацаров, който е предишният главен прокурор.
Общият размер на исковете срещу бизнесмена Васил Божков и свързаните с него лица досега са в размер на 278 млн. лв., а са направени и искове за нови до 406 млн. лв., които касаят и други лица, заяви шефът на КПКОНПИ.
Той обясни, че законът предвижда определена категория престъпления, свързани с получаване на незаконно облагане и организирана престъпна група.
"Когато прокуратурата повдигне обвинение, постановлението се изпраща на КПКОНПИ, затова се прави проверка на имуществено състояние и при установяването на имущество, за което няма законен източник на доход, се стига до предявяване на иск пред съда. Работим по механизма на гражданската конфискация, което има за свое начало повдигане на обвинение за наказателно производство. Претендираме пред съд, доказваме тезата си в исково гражданско производство", обясни подробно Сотир Цацаров.
Той добави, че така "на равни начала срещу лицето, срещу което се предявява, гражданският съд решава дали тезата е права или ще се стигне до отхвърляне на исковата претенция".
Цацаров обясни още, че всяко лице има право да упълномощи свой представител и лица, които не са в страната, ако няма такъв или не е проявило интерес - има правила по ГПК за представителство.
"Няма ситуация на борба с известни преимущества за нас", категоричен е Цацаров.
В началото на мандата той е бил убеден, че промени трябват в областта на Публичния регистър и 50-те категории лица на висши публични длъжности. Там има нужда от по-ясна дефиниция, изключваща категория на лица, които нямат общо с определението за висши публични длъжности.
"Оказва се, че в много случаи законът трябва да претърпи корекции, няма депутати, които да смятат, че не е нужно, но досега не е направено, това е посочено в два доклада", поясни шефът на Антикорупционната комисия.
Той се надява следващото Народно събрание да предприеме действия в тази посока, а ползите са - да се прецизира режимът и да има ползи за лицата на висши публични длъжности.
Трябва да се създаде прозрачен и публичен режим на деклариране, каза още Цацаров, а относно имуществото - "трябва да има гаранции за лицата, срещу които има завеждане на искове за имущество, че ще става при пълно отчитане".
"Поправките са не толкова политически, а експертно-юридически, необходими са за висшите лица, за комисията и за ответниците по делата", поясни Цацаров.
Той коментира и борбата с корупцията у нас: "Малко мислим за това, което подхранва средата, за дублиращата се администрация, за изисквания гражданите да търсят с един и същ документ дублиращи се услуги".
По думите му изразът "превенция срещу корупцията е изпразнен", като в резултат на това се намалява крайният резултат.
Цацаров даде пример за конфликта на интереси: "Нямаме това право, но имаме добро партньорство с Френската антикорупционна комисия, където има изискване всяко лице, заемащо висша длъжност, да може да посочи хипотеза - подписване на договор или искане да стане адвокат... Така, ако го направи, ще бъде ли в конфликт на интереси?".
