На 18 август 1958 г. в САЩ излиза романът на Владимир Набоков “Лолита”.
Лолита скандализира няколко поколения. Ако сте от такова, което не е чувало името и, ето един цитат, който може да ви накара да наваксате пропуснатото. Защото няма съмнение, че Лолита се случва и я намираме все така скандална ... днес
"Кафявата, голичка, слабичка Лолита, обърнала тесни бели бедърца към мен и лице към огледалото на вратата, се бе изправила с ръце на кръста, широко разкрачена (нахлузила новите си домашни пантофки с котешки козички), и през увисналата къдрица бърчеше нос пред навъсеното стъкло. От коридора се чуваха бълбукащите гласове на чернокожите камериерки и след малко бе сторен мимоходом опит, прекъснат от гръмовния ми вик, да отворят вратата на нашата стая. Казах на Лолита да влезе в банята и хубавичко да се насапуниса на душа, отдавна й беше време да се окъпе. Постелята беше невероятно разхвърляна, цялата посипана с чипс. Момиченцето премери костюмчето от син вълнен плат, сетне друго, което се състоеше от блузка и лека карирана поличка, но първото й се стори тясно, а второто - голямо; когато я подканих да побърза (положението започваше да ме безпокои), тя злобно захвърли милите ми подаръци в ъгъла и облече вчерашната си рокля. Най-сетне бе готова; накрая й връчих чудесна чантичка от изкуствена кожа (пуснах вътре цяла шепа центове и две новички десетачета) и й казах да си купи някое списание във вестибюла." (цитатът е от http://www.litclub.com)
Владимир Владимирович Набоков е руски писател и литературовед, едно от най-големите имена в модерната проза на ХХ в. Той е роден на 12 април 1899 г. Пише на руски и английски език. От 1919 г. е в емиграция - Англия, Германия, Франция, САЩ и Швейцария, където живее до смъртта си. През 1922 г. завършва Кеймбриджкия университет. До 1940 г. пише на руски език. Автор е на романите "Машенка" (1926 г.), "Поп, дама, вале" (1928 г.), "Защитата Лужин" (1930 г.), "Дар" (1935 г.), "Отчаяние" (1936 г.), "Покана за екзекуция" (1938 г.), "Други брегове" (1954 г.), "Лолита" (1955 г.), "Пнин" (1957 г.), "Ада" (1969 г.), "Погледай арлекините" (1974 г.). Пише още стихове. Автор е на изследването "Николай Гогол" (1944 г.). Негови преводи са: "Евгений Онегин" (т. 1-3, 1964 г.); "Лекции по руска литература" (1981 г.); "Беседи. Спомени" (1966 г.).
