В ОУ „Гео Милев“ в с. Грохотно, община Девин, разработват методика за обучение на билингви по български език като основа за разбиране на другите учебни предмети. Всички ученици в училището са билингви. Директорката Фани Василева посочва, че почти 70% от времето през деня децата говорят на майчиния си език, а в училище се обучават на български. Съвсем разбираемо това предизвиква трудности. Затова преподавателите са решили да разработят методическо помагало за обучение по български език за деца билингви. Идеята е помагалото да съдържа методически указания и напътствия за обучението на всички ученици от I до VII клас, преодолявайки затрудненията в усвояването на повечето думи от български език.
В I клас акцентът ще бъде поставен върху синонимите, защото благодарение на тях езикът става по-богат, а след това ще надграждат знанията.
„Учениците ни общуват помежду си на майчин език. Това изключително много затруднява учебния процес“, обяснява директорката. В училище успяват добре да научат български език, а заслугата за това е на техните преподаватели. Лошото е, че времето в училище е малко, а извън пределите на школото всички говорят на майчиния си език. Това често се случва и по време на междучасията, докато децата играят. „Никога не сме очаквали, че с напредването на времето и развитието на обществото може да се стигне дотам, че да правим такава диагностика, че все още билингвизмът оказва силно влияние върху възприемането на учебното съдържание, поради бедния език и речник на учениците“, казва още Василева. Огромна роля играе и фактът, че в днешно време учениците не четат книги. „Не само билингвите, а и другите ученици, но при нас това е допълнителен фактор, който затруднява мисията на учителите“, допълва Василева.
Всички малчугани преди започване на I клас посещават предучилищна група в детската градина в селото, но поради малкия брой ученици групите са сборни. „В детската градина говорят само на български език. Те там научават думи, но това не е достатъчно. Речниковият им запас остава беден – знанията им стигат само за най-общ разговор“, споделя наблюденията си директорката на школото. Трудностите идват с постъпването в училище. Началните учители отделят много време за обучение по български език. Затова и толкова много се нуждаят от специално разработено помагало. „Учениците ни са много умни. Когато им задаваш въпроси, виждаш, че знаят отговора, но не и как да го кажат на български“, отбелязва Василева. Те трудно структурират речта си, но иначе имат знания. Директорката дава за пример случай от практиката си. Влиза в часа на I клас и по игрови начин пита учениците: „Едното събираемо е 5, а другото събираемо е 3. На колко е равен сборът на тези две събираеми?“. Децата дълго мислят, преди да отговорят. Първо трябва да асимилират термините събираемо и сбор. Тогава Василева задава въпроса по друг начин – на колко е равно 5 плюс 3. Отговорът е мигновен – 8.
Учителите са разговаряли с родителите и са ги помолили у дома по-често да говорят на български език. „Там, където се говори повече на български език, веднага си личи“, допълва тя. Категорична е, че ефект от разговора с родителите има, но плодовете ще дойдат след време. Василева посочва, че в VII клас се наблюдава напредък в комуникативните умения, но речниковият запас си остава беден.
За да преодолеят трудностите в усвояването на учебния материал на официалния ни език, в училището в с. Грохотно усилено работят по НП „Подкрепа за успех“. Имат общо 7 групи, като 6 от тях са за преодоляване на обучителни затруднения и една за занимания по интереси – „Уча, творя, играя“.

Източник:в. "АзБуки"