„Ситуацията в момента, както в цялата държава, така и в здравните заведения е много натоварена. Мерките трябваше да настъпят преди седмица или две, независимо дали хората са доволни, или не. Болниците са претоварени и са на колене”. Това заяви относно затягането на мерките на национално ниво завеждащият Лабораторията по инфекции на мозъка към университета в Берн д-р Аспарух Илиев.
Той коментира и твърденията, че при затваряне в държавата се забавя инфекциозността на коронавируса и докато сме в изолация той започва да мутира.
„Това абсолютно не е вярно и са свободни съчинения. Истината е, че всяка една форма на ограничаване на контактите води до намаляване на общия брой случаи. Всички анализи и модели показват, че едно затваряне в даден момент, при възможност, преди пика, позволява не само пикът да бъде отложен, но и да стане по-плосък”, разясни той.
Д-р Илиев посочи, че в момента в България има доста болни, така че дори мерките, взети в момента, не са закъснели.
„За съжаление, ще имаме доста болни и доста починали. Мисля, че ситуацията като смъртност ще повтори, ако няма и да надскочи, картината от края на ноември и началото на декември”, обясни завеждащият Лабораторията по инфекции на мозъка.
Относно британския щам д-р Илиев каза, че се наблюдава увеличено боледуване със симптоми при децата.
„Това, което се случва в момента, е една сигнална светлина, че никой не е защитен от вируса и той в своята естествена мутация може да засяга и децата. Колкото по-малко болни имаме, толкова по-малък ще бъде рискът от мутации. Затова трябва да защитим и децата от това да боледуват, защото и по този начин ще намалим и общия риск от мутации”, категоричен е той.
Според д-р Илиев единственият начин да се преодолее коронавирусната инфекция дългосрочно е да има добро имунизационно покритие не само на възрастните, но и на децата.
Мнението на завеждащия лабораторията е че България не е трябвало да спира ваксинирането с препарата на AstraZeneca.
„В момента в немската преса се коментира, че Германия е избързала със спирането на ваксинирането с AstraZeneca. Това са единични случаи, които емоционално ангажират хората да бъдат разтревожени и да реагират спонтанно”, смята д-р Илиев.
Той обясни, че данните не показват никакъв по-голям риск между ваксинираните и неваксинираните за определени заболявания.
„Рискът от тромбози след ваксина е практически равен с риска от тромбози при неваксинираните. Честотата - от 17 млн. ваксинирани с AstraZeneca има 15 описани случая на тромбози, което дори е по-ниско от средната честота за населението”, посочи експертът, като смята, че не става въпрос за търговска война срещу AstraZeneca.
2+2=5
3+3=5
3,14
4,13