В тазгодишните избори имаше две големи изненади – първата е, че „Демократична България“ събра почти 10 процента, макар повечето социологически агенции да не предвещаваха, че ще успее да мине и бариерата от 4%. Втората отново се случи под носа на социолозите – партията на „Слави Трифонов“ измести БСП и стана втора политическа сила – обрат, който никой не успя да предвиди.

Нещо повече – ИТН е лидерът на българите в чужбина, следвана от ДБ, като пред ограничения брой секции в другите държави се извиха километрични опашки от желаещи да гласуват. Те поставиха и рекорд – за първи път в историята гласоподавателите зад граница достигнаха 180 хил. Така Слави Трифонов неочаквано се превърна в основен фактор, с който ще се съобразяват всички останали политически сили, но и разедини българското общество. Как се стигна дотук?

Политика по сценарий

„Има такъв народ“ набра популярност далеч преди кампанията си – първите стъпки в политиката бяха направени още през 2016 г., когато бе проведен национален референдум от Инициативен комитет с председател Слави Трифонов. Тогава групата предложи въвеждане на мажоритарна избирателна система и две сериозни съкращения – на народните представители, които да станат 120, и на държавната субсидия, която да е 1 лв.  

Предложенията му бяха определени като „популистки“ от мнозина, но доведе до значително повишаване на общественото одобрение спрямо шоумена. Последва учредяването на партия „Няма такава държава“, която ВКС отказа да регистрира заради името, определено като „незаконно“. С това партията  получи удобната роля на жертва, репресирана от властта, и набра още повече популярност. В крайна сметка формацията се преименува на „Има такъв народ“. Така сценаристите се превърнаха в политици, а шоуто на Слави продължи извън рамките на телевизията му 7/8.

One man show

Кампанията на партията нямаше общо с тези на останалите партии – подобно на Волен Сидеров и Корнелия Нинова, Слави Трифонов и екипът му имат лукса да разполагат със собствена телевизия, откъдето да водят агитацията си. Но за разлика от останалите политически групи, тази на Слави отказа да се яви на предизборен дебат, който стои в основата на демократичните избори навсякъде по света. Участието в подобни прояви е гарантирано от закона и е полезно както за кандидатите, така и на избирателите.

Вместо това Слави избра да се появи сам единствено в собствения си eфир в 7/8, където да отговаря на въпроси от зрителите. Критиците му приеха това решение като неуважително спрямо избирателите и бе сравнен с Борисов заради намерението му да води монолозите си сам, вместо да отговаря на въпроси пред журналисти. За почитателите му обаче само се затвърди идеята, че той единствен предоставя алтернатива – както политическа, така и медийна. Липсваха платени реклами в ефира на националните телевизии и дори из социалните мрежи циркулираха шегички, че „по време на кампанията партията на Слави е хоум офис“ – поредното огромно подценяване на ИТН.

„Къде си, вярна ти любов народна?“

Най-ярката проява дойде в последния ден, позволяващ законна агитация – петък, когато се състоя концерт а „Арена Армеец“. Вместо публика, в залата бяха закачени десетки знамена, но не варианти на трибагреника, на а зеленото знаме със златния лъв и надпис „Свобода или смърт“, чийто оригинал е ушит от Райна Княгиня за априлските въстаници.

Събитието започна с мелодия на песен с текст „Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни“, последвана от драматичен монолог на самия Слави. Той, разбира се, беше облечен изцяло в черно поставен на дълбок и мрачен фон от безкрайна тъмнина, в която, и буквално, и метафорично, единствената светлина беше той. Концертът, за разлика от всички други, не включваше чалга, а само патриотични възрожденски песни, разделени от монолози на сценаристите.

И макар всичко това да изглежда евтино, популистко и дори пошло за хора с различни политически и естетически убеждения, у неговите почитатели, и най-вече у сънародниците ни в чужбина, е успяло да натисне онова копче на носталгията към родината, което нито една патриотична формация у нас не успя да направи. Неслучайно концертите на Слави пълнят залите не само у нас, но и в чужбина, така че съвсем естествено пълните зали се превърнаха в пълни урни.

„Добрата новина е, че няма изтичане на мозъци“

Огромният интерес от чужбина първоначално трогна българските избиратели – в неделя социалните мрежи бяха залeни от снимки във Великобритания, Германия, Франция и други държави, където се извиват дълги опашки с желаещи да упражнят правото си на глас. Нещо повече – в Обединеното кралство дори се стигна до размирици, след като една от 35-те секции беше затворена и стотици не успяха да гласуват. „Докато ви има вас, и България ще я има“, гласеше един от възторжените коментари във Фейсбук.

Всичко обаче се преобърна с главата надолу, когато стана ясно, че над 30% от българите зад граница са избрали именно партията на Слави. Започнаха да се сипят обиди, че избирателите му са „прости“, „чалгаджии“ и че не можело „някой в чужбина да ни решава кой ще ни управлява“. Фейсбук отново се превърна в арена на словесни сблъсъци, но този път между хора, считащи себе си за „интелигентни демократи“ и други, обидени от етикетите „чалгари“ и „гастербайтери“. Най-често споделяното мнение беше – „Добрата новина е, че няма изтичане на мозъци“.

Сблъсъкът на двете прослойки само задълбочи обичайното разделение в обществото – „Комсомолското високомерие на мнозина от жълто-паважните "демократи" е не по-малко отблъскващо от мутренската арогантност. И няма много общо с демократичността“, написа карикатуристът Христо Комарницки. „Съжалявам, никой нищо не ви дължи, нищо не ви се полага по право, нямате изключителни права и монопол върху  гласовете на хората. Трябва да се борите, за да ги спечелите, наравно с останалите“.

Подобно мнение изрази и Божидар Божанов, част от листите на „Демократична България“ -  „от гледна точка на политическите партии избирателите не се делят на тъпи и умни, на прости и културни, на чалгари и възвишени, на бедни и богати, на емигранти и неемигранти. Избирателите се делят на "гласували за теб" и "негласували за теб". А след като влезеш в парламента не се делят изобщо“, написа той във фейсбук профила си.

„Хората гласуват емоционално. Дори най-интелигентните и информирани избиратели пак гласуват така. Да, рационализират добре избора си, но ако погледнем какво се активира в мозъка при правене на политически избор, то гласуването е емоционално“, пояснява още той. „Хората в чужбина са гласували емоционално за Слави със спомени, носталгия и надежда. Негова работа е дали ще оправдае последното“.

„Българи ЕдиКъдеСи“

Истината е, че всички дълбоко подцениха фактора „Слави“. Доказва го и историята на Ради Узунов, който живее в Чехия и е бил доброволец от платформата за паралелно преброяване на Демократична България - "Ти броиш".  Той разказва за застъпника на "Има такъв народ" в неговата секция - "Този мъж е един от най-активните политически хора, които съм срещал. Беше в секцията от 7 сутринта до 5 сутринта, и доста гордо споделяше как от месеци се работи с локалната общност. В социални мрежи основно, но предполагам и лично.

Нали сте чували за групи във Фейсбук като „Българи ЕдиКъдеСи“. Аз не съм член на такива групи и затова не съм видял по-рано явно, но … те там били работили много. В тези групи. За това КАК се работи, аз не мога да коментирам. Нямам представа. Нарушения в изборния ден не видях. Но видях, че този човек го познаваха нашите съграждани. Някой от тях естествно, не всички, но го познаваха ... и поздравяваха. И той не беше просто доброволец, той беше част от структура, беше „координатор за Чехия“, обяснява още Узунов и допълва, че макар за него партията на Слави да не съществува, тя е била "подготвена" и именно това й е осигурило победата.

Слав(н)и времена?

Картите от тазгодишните избори са раздадени и макар козовете да са концентрирани в определени ръце, за първи път от доста време моделът „Борисов“ започва да избледнява. Въпреки че партията му спечели най-много гласове, тя е губеща, защото е твърде малко вероятно да сформира правителство, след като повечето партии заявиха, че няма да се коалират с него.

Слави Трифонов е със спорно минало заради връзките си с подземния свят у нас, но все пак много наши сънародници му гласуваха доверие. Подобно зашеметяващо влизане в политиката е сравнимо само с това на Симеон Сакскобургготски и неговото НДСВ, а Слави е сравняван с ранния Борисов.

Той успя да „отмъкне“ гласове от ГЕРБ, защото им предоставя силния лидер, когото те търсят, събра и от протестния вот, зародил се на демонстрациите миналото лято, младите хора се припознаха в него, защото все още не ги е излъгал – как би могъл, след като нищо не им е обещал. Изигра умело и картата с родолюбието, затова и нито една от патриотичните формации – ВМРО, НФСБ-Воля и „Атака“ няма да е парламентарно представена. И най-важното – разклати устоите на настоящата пропита с корупция система.

Дали ще я разруши или удобно ще се настани в нея, предстои да разберем.