Широко известна е сентенцията :”Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните”. Тя се отнася с пълна сила към болното ни общество. Общество болно от липса на човечност. Кърджали не прави изключение.Нещо повече тук се води истинска война срещу животните. Тя не е само вербална. На ход е физическото им унищожение. Пример за това дадоха работниците от приюта „Дай лапа”. Кое провокира тази неприязън към уличните кучета и котки?Кое кара кърджалийци да изливат гнева си към тях в медиите.
На първо място това е невъзможността на общината да се справи с проблема с бездомните животни. От години се говори за изграждане на нов приют, но процедурите вървят бавно.А пример за подражание има. В Бурса,където кметът инж.д-р Хасан Азис заведе журналисти , приютът е цял добре уреден град. Той включва не само жилища за животните , но дори и операционен блок. Това което обаче е по важно,че всеки ден тук на посещение идват автобуси с деца. Те се запознават с условията на отглеждане на животните и се поощряват да си осиновят домашен любимец. Така, че любовта към животните се възпитава от най-ранна възраст. Затова и в Бурса няма да видите посегателство над бездомни животни.
Случаят с Бурса е интересен за нас и от друга гледна точка. Според мюсюлманската традиция ,заложена в шариата, не трябва да се гледат в дома кучета безпричинно. Обикновено това се прави във връзка с лова или за опазване на дома. Понятието домашни любимци е непознато. В Съвременна Турция обаче това схващане е пречупено. Тук младите хора се възпитават да обичат животните,а от там и хората.
В Кърджалийско, където основната част от населението е мюсюлманско нещата не стоят така. Редовна практика е котилото на дворното куче да се принася и зарязва в Кърджали или подстъпите към града. В областният център се образуват цели глутници, които стават агресивни.
Положителното е , че в града има много хора, които обичат животните, но не могат да ги отглеждат у дома си.Те купуват храна и хранят бездомните кучета и котки. Това обаче не се одобрява от мнозинството кърджалийци, които се страхуват от глутниците. Всъщност няма нищо лошо от храненето. Защото нахранените животни не са агресивни.
Порочният кръг с бездомните кучета в Кърджали може да се пречупи само с промяна на съзнанието на хората. Да се спре натирването на улицата на невръстните животни. Да се въведе ред в кастрирането. Да престане войната срещу инициативите за нови хранилки и къщички за бездомните.
Налага се и спешното изграждане на нов приют и ново отношение на общината към проблема. В бъдещото убежище за бездомници децата ни ще се възпитават в любов към беззащитните животни. И ще възпитават и нас с примера си.
Георги Кулов
