Преди 143 години на 25.04.1878 г. руския комисар в България княз Дондуков –Корсаков издава „Временни правила за образуване на земска войска княжество България”.В тях се казва, че артилерийските роти остават роти за местна артилерийска  служба.Дейността на командването на артилерията до 1885 г. е насочена за формиране на недостигащите артилерийски части и организирането им усъвършенстване.Артилерията е сведена в два артилерийски полка, всеки с по две артилерийски отделения, всяка от тях с по 4-8 оръдейни  батареи. 1-ви е дислоциран в София, а 2-ри в Шумен.

Първата война която води българският народ след Освобождението е Сръбско-Българската война.С победите при Сливница, Цариброд,Пирот и Видин България не само спечели симпатиите на „удивена Европа”,но и защити достойно и своята независимост и току що извоювана свобода.

Сръбския крал Милан обявява войната на 02.11.1885 г., събота в 6 часа сутринта.Планирано е сръбската армия да нанесе главния си удар в направлението Пирот, Сливница, София, Вакарел.Да се укрепи на вакарелските възвишения и да диктува условията на евентуален мирен договор.

На главното направление настъпват три дивизии и една кавалерийска бригада с 45 000 души и 96 оръдия, като е постигнато значително превъзходство над българските войски.На 03.11, щабовете на Западния корпус и на БА решават да се приеме  боят на Сливнишката позиция и разпореждат на всички войски с най-бързи маршове да се съсредоточат там.Издигнат е лозунга „Всичко на Сливница”, в изпълнение на който българската пехота и артилерия проявяват нечувано мъжество.

Героичните подвизи, безпределната всеотдайност и стоицизъм на тези „деца бурливи”на свободна България ще бъдат вечен и неувяхващ пример за доблестна служба на народ и родина, за силата на една велика идея и на една справедлива борба.Ранното и върховно изпитание за новосъздадената БА и в частност на българската артилерия беше Сръбско Българската война, което те издържаха с чест.

В навечерието на войната през м.септември за военен министър на България е назначен младия офицер с висше артилерийско образувание Н.Никифоров, за началник на щаба на армията – кап.Рачо Петров, а за н-к на артилерията кап. Олимпий Панов.В армията има около 570 офицери заедно с назначените на офицерска длъжност курсисти от втори специален курс на Военното училище, а  били необходими не по-малко от 1000офицери.В артилерията имало 75 офицери, от тях трима с висше академично образование.В Българската армия не е много подготвени командири на артилерийски отделения /дивизионни/,способни да управляват огъня на няколко батареи.Недостатъчната мирновременна подготовка на командирите на сформираните две години преди това артилерийски полкове. Сравнително малкото количество артилерия, с което разполагала България в твърде широката полоса за отбрана, а след това и при контранастъпление.Артилерията се подчинявала на съответните началници на участъци или колони. В своя резерв началника на артилерията оставял една батарея, която използвал в зависимост от развитието на бойните действия.

В резултат на победата на БА в Сръбско Българската война, делото на Съединението възтържествувало.С подписания на 24.03.1886 г. в Цариград акт от Посланическата конференция на великите сили България губи Кърджалийската околия и няколко села в Тъмръш и вече има 99 276 км² площ и повече от 3 милиона население.

Българската артилерия в навечерието на Балканската война по количество не е достатъчна, а по качество не е на необходимото ниво.В замяна на това артилеристите са отлично подготвени, владеят до съвършенство бойната техника и показват високо майсторство при воденето и управлението на артилерийския огън, като по този начин запълват недостига в количество и качество на артилерията.

„На първо място сред Балканския съюз трябва да се постави българската армия, представляваща страшна сила не само по численост, но и по забележителния си войски дух, прекрасна бойна подготовка и умело ръководство….Сред въобще прекрасно знаещи своето дело офицери се очертаваха артилеристите, които със своето трудолюбие поставиха българската артилерия на едно от първите места в Европа”.

България влиза като лидер в Балканската война с 358 дружини, 262 батареи, 48 ескадрили или всичко близо 600 000 души и 1 116 оръдия.Лозенград, Селиолу, Бунархисар, Лозенград, Одрин  трасират славата на българската артилерия. Безспорното превъзходство и бляскавите победи на българската армия са комарджийски проиграни с лека ръка от прекомерните и нереални амбиции на българския монарх и нямащи нищо общо с общонародния идеал за обединение на българските земи и освобождаването на поробените братя.

Изводите които могат да бъдат направени от използването на артилерията във войната са следните:1.При добре организирано и планирано разузнаване, предварителна подготовка, взаимодействие с пехотата и конницата и умелото управление, артилерията се явява  основен фактор за успеха.2.При липса на добра организация, разузнаване и управление тя е в основата на неуспехите на армията.Пример за последното е неуспешната атака на Чаталджанската позиция.Падането на Одринската крепост бележи капитулацията на Османската империя и сключването на мирния договор на 17 май 1913г. в Лондон.Империята се отказва от владенията си на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и Атонския полуостров.

Договорът гарантира създаването на албанска държава.Неуредени остават въпросите с подялбата на Македония и статута на островите в Егейско море.

На 16 юни българските  войски атакуват противниковите позиции в Македония.

Турските войски нахлуват в Източна Тракия, а от североизток навлизат румънски войски.

Договорите от 28 юли и 16 септември 1913г. подписани в Букурещ и Цариград показват какво могат да направят един цар чужденец и некадърни политици.

Поклон пред Българската артилерия!

О.з. майор Златко Колачев

Секретар на Областната и Общинска организация на СОСЗР - Кърджали