Какво се промени в Изборния кодекс

На следващите избори в секции в страната с 300 и повече избиратели ще се гласува само с машини, броенето на гласовете и попълването на протоколите ще се заснема, а в чужбина ще могат да се откриват избирателни пунктове без ограничения. Такива промени записа Народното събрание в Изборния кодекс в четвъртък.

Депутатите решиха още да променят както състава и броя членове на Централната избирателна комисия (ЦИК), така и процедурата по назначаването им, като дадоха повече правомощия на президента Румен Румен.

Машинно гласуване

Според решението на парламента в избирателните секции в страната с 300 и повече избиратели ще се гласува само с машини. Изключения все пак ще се допускат и бюлетини ще бъдат отпечатвани. Те обаче ще се ползват само при непредвидени външни обстоятелства, когато машинното гласуване се окаже невъзможно.

Освен това с хартиени бюлетини ще се гласува в секциите с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за възрастни и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги; в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната, за които са подадени не по-малко от 300 заявления.

Машинното гласуване беше предложено от „Има такъв народ“ и беше подкрепено от БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!“.

До момента във всички 9400 секции с над 300 избиратели, които са предимно в областните центрове , имаше възможност за гласуване както с машини, така и с хартиени бюлетини.

Първоначално ДПС също подкрепяха идеята за машини във всички секции. От „Има такъв народ“ бяха предвидили избирателят да гласува с хартия ако изрично попълни писмена декларация за това. Движението за права и свободи настояваше изборът да не става с документ. В крайна сметка възможността за избор отпадна, а ДПС и ГЕРБ гласуваха против машинното гласуване.

При отчитането на резултатите ще има видеонаблюдение, като за осигуряването му ще отговаря Министерският съвет, а за правилата - Централната избирателна комисия, реши още парламентът.

Много от българите, гласували в Стратфорд, Източен Лондон, прекараха повече от половината си неделя в чакане пред единствената избирателна секция в този район

Президентът с повече правомощия при създаване на ЦИК

Народното събрание прие създаването на по-малка Централна избирателна комисия (ЦИК). Депутатите промениха и начина ѝ на назначаване. Това вече ще се случва с с процедура при президента Румен Радев. Решението беше прието с гласовете на "Има такъв народ", БСП, ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!". Против бяха само представителите на ГЕРБ.

Според приетите текстове съставът на комисията ще бъде намален от сегашните 20 членове на 15. Те ще бъдат предлагани от парламентарно-представените партии и коалиции и ще се назначават с указ на президента. В процедурата са предвидени публични консултации между държавния глава и партиите.

До момента ЦИК се назначаваше от парламента. Председателят на Народното събрание Ива Митева от ИТН още при разглеждането на предложението на първо четене в правната комисия призна, че сега тя се мести при президента, защото вероятно скоро няма да има Народно събрание, а идеята е да се смени съставът на комисията.

С промените отпадна възможността партии с евродепутати да имат представители в ЦИК. Така ВМРО ще остане без член в комисията. Според цитираното в пленарна зала очаквано разпределение на новата ЦИК 4-ма от членовете й ще са излъчени по предложение на ГЕРБ, по трима от ИТН и БСП, по двама от "Демократична България" и ДПС и един от "Изправи се! Мутри, вън!".

Без ограничения за гласуването в чужбина

Народното събрание отмени и ограничението в Изборния кодекс, което забраняваше откриването на повече от 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз.

Приетите от депутатите промени ще позволяват в държави като Великобритания, САЩ, Канада и Турция да се разкриват повече пунктове за гласуване. С тях ще бъдат премахнати дългите опашки и чакането с часове, на което бяха подлагани българите зад граница, които искат да гласуват на национални избори.

Срещу идеята се обявиха ГЕРБ и БСП. Въпреки че двете парламентарни групи бяха против отпадане на ограничението, техните гласове бяха 107, а осем народни представители от ГЕРБ се въздържаха. В подкрепа на новото положение гласуваха "Има такъв народ", ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън". Те събраха 117 гласа "за". Така само с два гласа текстът, който отмени ограничението, беше приет.

Според новоприетите разпоредби в чужбина секции ще се образуват в посолствата и консулствата, както и на места, където са подадени поне 40 заявления за гласуване, както и където в последните пет години е имало поне една секция със сто избиратели.

По този начин бяха облекчени и изискванията за разкриване на нови секции. Досега това ставаше с минимум 60 заявления.

Без гласуване по пощата и район „Чужбина“

Народното събрание отхвърли предложението за гласуване по пощата. До това се стигна след като "Има такъв народ" няколко пъти през седмицата първо застъпваше, а след това отхвърляше идеята. В крайна сметка в пленарна зала беше предложено гласуване по пощата да има „ако има възможност“. Текстът беше отхвърлен.

След дълги дебати депутатите приеха „по принцип“ създаването на район "Извън страната". Впоследствие обаче беше отхвърлено предложението за райониране, което отнема мандати от районите в България. Така се стигна до ситуацията, в която председателстващата заседанието Татяна Дончева обяви, че „с други думи район "Чужбина" няма да има“.

Източник: Свободна Европа

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини