Често си казваме, че 24 часа не ни стигат и си представяме какво би било, ако имахме малко повече време в едно денонощие. Но това е ситуацията тук, на Земята, и надали ще се промени.

Ние обаче не сме единствените в Слънчевата система, а учените отдавна изследват какви са условията и на другите планета. Така отдавна се знае, че най-дълъг е денят на Венера. А вече сме наясно и точно колко е дълъг той.

Благодарение на проведени нови опити чрез радиовълни, измерване на наклона на оста на Венера и размера на ядрото й е установено, че времето, в което планетата се завърта веднъж около оста си, е 243,0226 земни дни.

По-интересното обаче е, че един ден на Венера продължава по-дълго от една година - защото годината се измерва спрямо обиколката на планетата около Слънцето. А това се случва за 225 земни дни, предава Reuters.

Други интересни подробности, които учените установяват за втората планета от Слънчевата система са, че ядрото е с диаметър около 7000 км, което е близко до това на нашата планета. То е съставено от желязо и никел, но е е ясно дали са в течно или твърдо състояние.

Венера има сходна със Земята структура, но с малко по-малък диаметър - около 12 хиляди км. Атмосферата обаче се състои предимно от въглероден диоксид, примесен със сярна киселина. Парниковият ефект нагорещява температурите до цели 471 градуса по Целзий, което прави съществуването на нея невъзможно... поне засега.

Освен това, Венера се върти по оста си почти изправена (едва на 2.64 градуса) - което означава, че й липсват забележими сезони, които на Земята са породени от по-големия наклон от 23.5 градуса. Тя се върти от изток на запад, в обратна посока от всички други планети в нашата Слънчева система, освен Уран.

Всички тези специфики правят Венера една доста интересна за изследване планета от Слънчевата система. С тази цел обаче не е имало мисии от цели 30 години. А сега вниманието на всички е насочено към Марс.