В началото на 2020 г., когато светът усети първите удари на коронавирусната пандемия, всички заговориха за т.нар. стаден имунитет.
Някои експерти твърдяха, че трябва да оставим COVID-19 да се разпространи свободно сред населението, за да се получи глобална защита и заразата да бъде спряна.
Други определиха подобно действие като „ужасяващо“. Те предупредиха, че стаден имунитет се изгражда чрез масова ваксинация, а не чрез масово заразяване.
След масова ваксинация на населението със сигурност може да се достигне до стаден имунитет в определени държали или цели региони, категорични са учените. Това вероятно ще доведе до овладяване на пандемията и до изграждането на защита (поне до известна степен). Но все още е много рано да се каже, дали ще бъде постигнат дългосрочен глобален имунитет.
Твърде вероятно е коронавирусът да продължи да се разпространява дори на места с висок процент на ваксинирано население. Вероятно заразата никога няма да бъде елиминиран напълно, предполагат учените. Но бързат да уточнят, че ако всички сме ваксинирани, ще бъдем в по-голяма степен защитени от тази въздушно-капкова инфекция и вероятността да развием тежки странични ефекти се свежда до 5-10%.
Какво представлява стадният имунитет?
Има няколко различни определения за стаден имунитет. Независимо от това, всички те се свързват с т.нар. репродуктивно число на болестта, известно още и като R-число. Това е средният брой хора, на които един заразен човек може да предаде болестта в определен момент от време. Числото R зависи от това колко инфекциозно е заболяването.
Морбилито (дребната шарка) често се използва като пример за обяснение, защото това е едно от най-инфекциозните заболявания. Да вземем група хора, сред които никой не е имунизиран срещу тази болест. Средно един човек ще предаде морбили на около 15 души. Но тъй като все повече хора във въпросната популация са имунизирани или чрез ваксинация, или чрез възстановяване след заболяване, всеки заразен човек ще предава инфекцията на все по-малко други хора. В крайна сметка се стига до точката, при която числото R е под 1,00 и болестта започва да изчезва, без да се налага ограничаване на социалните контакти. Или иначе казано, инфекциозното заболяване започва да отмира, защото е създаден стаден имунитет, а не поради действащи социални ограничения.
Според една друга дефиниция обаче стадният имунитет е състояние, при което се постига достатъчно висок брой на имунизираните хора и болестта изобщо не може да се разпространи, защото над 70-80% от популацията е с изградена защита срещу вируса. В този смисъл, един от най-объркващите моменти в настоящата пандемията е, че учените, не използват една и съща дефиниция за стаден имунитет и това смущава хората.
Например, когато експертите казват „достигнахме праг на стаден имунитет от 70%“, може би говорят по-скоро за някакво преходно състояние, при което болестта затихва, но вероятно скоро ще бъде заменена от друга епидемия в най-близко бъдеще. Или пък става дума за ситуация, при която по-голямата част от населението е имунизирано и това силно ще ограничи разпространяването на вируса. Всъщност и двете състояния (чисто технически) са „стаден имунитет“, но зад тях се крият много различни идеи.
Как се изчислява стадният имунитет при COVID-19?
COVID-19 има R-число някъде между 2 и 4 в групи от хора, при които никой не е имунизиран. Използвайки проста математическа формула, експертите изчисляват, че ако 50-70% от хората бъдат имунизирани, R може да падне под 1,00. А това от своя страна ще доведе до невъзможност на коронавируса да се предава между хората в популация без социални ограничения. Някои учени са направили и по-сложни изчисления, но това в общи линии е основната идея.
Стадният имунитет е това, което всички държави по света се опитват да постигнат. Например, ако дадено населено място се постави под карантина (социална изолация), то по всяка вероятност случаите на COVID-19 ще бъдат сведени до минимум. Това направиха голяма част от азиатските държави, но не такава беше практиката в Европа и САЩ. Следователно в различните култури болестта се разпространява по специфичен начин. Но това не е всичко – R-числото варира не само по място, но и по време. Това ще рече, че при всяко разхлабване на мерките, вирусът отново се активира, обясняват експертите.
Масовата имунизация е това, което изгражда дългосрочен имунитет. Ваксините осигуряват необходимия имунитет срещу болести – често в по-голяма степен, отколкото самото заразяване и справяне с болестта. И най-вече, при инжектирането на малки частици от вируса, човешкият организъм си изгражда защита без лошите последици от боледуването. С две думи – съвременните ваксини срещу COVID-19 са безопасни и ефективни, категорични са учените.
Без да навлизат в твърде дълги и объркващи дебати, за това коя ваксина е по-добра (AstraZeneca, Pfizer, Moderna или Johnson&Johnson), експертите се обединяват около мнението, че всички препарати са в състояние да доведат до изграждането на стаден имунитет. Естествено, всеки препарат води до определен процент защита, но в крайна сметка идеята е да се имунизират възможно най-много хора. Защото само така ще се достигне до стаден имунитет.
Вече се виждат първите резултати в тази посока. Например, в Обединеното кралство и в Израел бяха ваксинирани голям процент от хората. Първите избраха векторната ваксина на AstraZeneca, а вторите – PНК-ваксината на Pfizer. Там противоепидемичните мерки бяха облекчени, но не се стигна до нова вълна на заразяване – броят на болните остава нисък и продължава да намалява. Което доказва, че и двата препарата изграждат еднакво надеждна защита срещу въздушно-капковата инфекция.
Как действат ваксините и колко дълъг е имунитета?
Ваксините обучават имунната система да създава протеини, които се борят с инфекциозните заболявания – това са т.нар. антитела. При излагане на заразата, организмът се разболява и сам се научава да си „произвежда” въпросните антитела. А що се отнася до ваксините – те действат по същия начин, но без да разболяват човека (обикновено се развиват леки симптоми за 24-48 часа). Имунизираните хора са защитени от заболяването – те не боледуват и не предават вируса, което пък води до прекъсване на веригата. Или както става ясно вече – за да се получи стаден имунитет по-голямата част от населението трябва да е ваксинирано срещу конкретния инфекциозен агент.
Процентът на хората, които трябва да изградят антитела, за да се постигне стаден имунитет, варира в зависимост от заболяването. Например, морбилито изисква около 95% от населението да бъде ваксинирано. Така останалите 5% също ще бъдат защитени, защото вирусът няма да стигне до тях (всички вериги на предаване на заразата ще са се разпаднали). За полиомиелита прагът е около 80%, а за сезонният грип – около 65%, твърдят учените. Или иначе казано, не е нужно всички да бъдат имунизирани, за да се защити обществото. Осигуряването на групова защита се гарантира, ако се ваксинират само най-уязвимите групи – възрастни хора, малки деца, пациенти с хронични заболявания, трансплантираните и т.н.
И тук възникват десетките въпроси, които от месеци занимават умовете на хиляди учени и медици по цял свят. Можем ли дълготрайно да се защитим от COVID-19? За какъв период от време човешкият организъм създава антитела? Каква е вероятността оздравял човек да се зарази отново? Колко дози от ваксината трябва да се сложат (една, две или три), за да е гарантирана защитата? И така нататък…
Повечето учени са категорични, че стаден имунитет не може да се постигне чрез излагане на хора на вируса. Подобно поведение е неетично и дори опасно, тъй като много от заразените биха развили тежка форма на COVID-19 и биха умрели. Данните за страната ни го показват много ясно. Паралелно с ръста на заразяване се увеличава и броя на смъртните случай. И това се видя много ясно по време на третата вълна.
Ситуацията е сложна, защото не само у нас, но и в други страни по света, хората продължават да са силно податливи на заразяване с този вирус, независимо от ударното ваксиниране и социалните ограничение. Едно от последните проучвания, осъществени във Великобритания, показва, че имунитетът срещу коронавируса „сякаш избледнява в рамките на 6 месеца”. Над 350 000 британци са си направили тест за антитела в рамките на изследването „REACT-2”.
За пръв път тези доброволци били тествани за наличието на антитела в края на април и началото на май 2020 г. Така било установено, че 6,6% от хората имат антитела, които да ги предпазят от заболяване при повторна среща с опасния вирус. Няколко месеца по-късно обаче (в края на септември и началото на октомври 2020 г.) тестовете били повторени, а данните показали, че едва 4% от доброволците могат да устоят на следваща вирусна атака. Това ясно показва, че изградените антитела намалява бързо – изчерпват се за няколко месеца. Ето защо се стигна не само до втора, а и до трета вълна. И то не само във Великобритания.
Факт е, че виновникът за тази невиждана в най-новата ни история пандемия все още не е добре изучен. Повечето хора, които се разболяват от COVID-19, развиват имунен отговор през първите няколко седмици. Но той е нетраен и „избледнява” с времето, притесняват се учените.
Това означава ли, че коронавирусът ще остане?
Безспорно ние вече разполагаме със страхотни ваксини, но въпреки това проблемът с груповата защита продължава да е сложен. Почти винаги има общности, които остават не имунизирани по различни причини. Тук не става дума само за населението на страните от Третия свят, а и за антиваксърите в Европа и САЩ.
Хората в тези големи африкански и по-малки западни общности могат да продължат да се разболяват и да разпространяват болестта още дълго време. И то в популации преминали линията на стадния имунитет. Което означава, че винаги може да има известен риск от появата на локални огнища на COVID-19. На всичко отгоре започнаха да се появяват и нови варианти на опасния коронавирус. А наличните ваксини вероятно ще осигурят дългосрочен имунитет към първоначалните щамове. Но някои мутации могат значително да намалят ефективността с течение на времето, така че вероятно хората ще се нуждаят и от нова доза от препарата в началото на есента. Нещо повече, глобалната ситуация не е розова, защото се задава т.нар. индийски щам, който води до висока смъртност.
В момента Индия и Бразилия преживяват ужасяваща епидемия от COVID-19. Броят на случаите в световен мащаб може и да намаляват (защото има държави с над 50% ваксинирано население), но пандемията все още е факт и вирусът продължава да мутира. Ето защо учените напомнят, че разхлабването на мерките (с идеята, че популацията е изградила защита) е нож с две остриета. Ваксинираните също могат да пренасят вируса и да боледуват, макар и с далеч по-леки симптоми.
Дори да преодолеем мутирането на коронавируса, дори да успеем да имунизираме по-голямата част от популацията, ние никога няма да бъдем защитени на 100%, категорични са учените. Според тях вероятността този вирус никога да не бъде унищожен (елиминиран от всяко кътче на света) е много голяма. Може да има места, където болестта да изчезне, но ще има и региони, в които COVID-19 все още се разпространява.
На практика болестта ще продължи да е предизвикателство за човечеството поне още няколко години. Според един анализ на учени от университета в Оксфорд човечеството ще излезе от пандемията едва през 2023 г. До тогава всички правителства трябва да придържат към частичните мерки за безопасно и да продължат с имунизационните кампании.
Източник:
„We may never achieve long-term global herd immunity for COVID“, Gideon Meyerowitz, The Conversation
