Недко Симов е окръжен прокурор на гр. Смолян от 9 декември 2020 г., когато беше избран единодушно от Прокурорската колегия на ВСС. Кариерата му е изцяло в прокуратурата. Започва работа през 2001 г. в Районна прокуратура-Смолян, а от 2006 г. - в Окръжна прокуратура.
- Г-н Симов, каква е оценката за работата на Окръжна прокуратура – Смолян през 2020 г. в условията на Ковид - пандемията?
- Работата на Окръжна прокуратура - Смолян и на прокуратурите в региона беше при по-особени обстоятелства през миналата година заради въведените противоепидемични мерки срещу Ковид-19. Но това не ни попречи. Въпреки наложените ограничения, достъпът до съдебните палати беше осигурен през цялото време. Гражданите имаха възможност да подават своите сигнали и жалби, както и да извършват справки при установен ред. На първите етажи имаше организирани информационни центрове, където наши служители приемаха документи и извършваха справки. През сайта на прокуратурата се подаваха заявления и онлайн. Въпреки пандемията, работихме пълноценно и не допуснахме да се ограничат правата на гражданите. А и резултатите показват, че няма отклонения в обема на работа през 2020 г. в сравнение с предходните две години.
- Какви са основните тенденции по отношение на престъпността?
- Основните тенденции се запазват. Традиционно отчитаме ниски нива на престъпността в региона на Окръжна прокуратура – Смолян. В цифри това означава, че на 100 000 души население има 501 престъпления или 0,8 % от общата престъпност в страната. Двойно по-малко в сравнение с останалите областни градове. Сред структуроопределящите престъпления в региона се очертават общоопасните - за управление на автомобил след употреба на алкохол или наркотици, държане на наркотични вещества или държане с цел разпространение. На следващо място могат да се посочат престъпленията против собствеността, а на трето – такива против личността. Останалите не формират значителен дял и не се отразяват съществено на структурата на престъпността за региона. Приоритет в нашата работа през годината беше противодействието на битовата престъпност и свързаната с наркотичните вещества. В тази връзка бяха проведени множество специализирани полицейски операции на ОД на МВР – Смолян под надзора на Окръжна прокуратура – Смолян.
- Увеличават ли се делата, свързани с наркотици?
- През 2020 г. за престъпления, свързани с наркотични вещества са извършени 229 проверки за целия регион. Отчита се известно нарастване на деянията, свързани с държане на наркотични вещества. В повечето случаи лицата са установени и задържани. Разкриването на тези престъпления беше приоритет в нашата работа през 2020 г., така е и през тази година.
- Има ли ясно установени канали?
- Не може да се говори за строго фиксиран канал за доставка на наркотични вещества в региона. Обикновено те идват тук от вътрешността на страната. Няма звена, които да са локализирани на наша територия и да разпространяват наркотици. Целта ни е лицата, които задържаме за притежаване и разпространяване на наркотици да бъдат предавани бързо на съд. По принцип извършителите на тези престъпления са изключително конспиративни, затова ние повишаваме нашите усилия, за противодействие на тези престъпления. Наркотиците са бич на съвременното общество, като засягат все повече млади хора. Обикновено те попадат под тяхната зависимост, без да мислят за последствията. Така загубват години от живота си, влизат в безпътица, а връщането към нормалността е трудно и отнема години. Категорично заявявам, че ще бъдем безкомпромисни към извършителите на тези престъпления.
- Можете ли да отбележите знаковите дела през 2020 г.?
- Окръжна прокуратура-Смолян осъществява надзор върху дела, които макар да не са структуроопределящи, са със значим обществен отзвук, защото се касае за по-тежки престъпления. Едно от тях беше за опит за контрабанда на акцизни стоки. През 2020 г. внесохме в съда обвинителен акт за опит за контрабанда, през границата от Гърция в България, на 3000 стека цигари или 30 хиляди кутии, на стойност 225 000 лв. Извършителят е вече осъден, като е предотвратена щета за държавата от 121 000 лева от невнесения акциз, а цигарите и автомобила са конфискувани. Тук искам да отбележа и добрата ни съвместна работа с Гранична полиция. Да напомня, че в кратки срокове внесохме обвинителен акт срещу рецидивист и негов съучастник, които в гр. Смолян бяха удушили мъж, техен познат и го бяха изхвърлили в района на с. Турян. Те са осъдени на първа инстанция. Основния извършител на убийството бе наказан с 20 г. затвор, а помагачът му – с 5 години и 6 месеца лишаване от свобода. Ние поискахме по-тежки наказания за тях, заради което и внесохме протест срещу наложените присъди. Те, според нас, не са достатъчни за извършеното деяние. Сега делото е в Апелативен съд – Пловдив. Надяваме се наказанията да бъдат завишени, защото е отнет човешки живот, което е основна ценност. Редно е да отбележа, че имаме добра съвместна работа с полицията която дава резултати при своевременното събиране на доказателства. Гражданите трябва да знаят и да бъдат спокойни, че никой няма да остане ненаказан, ако погазва законите. По обвинителни актове на Окръжна прокуратура – Смолян бяха осъдени и лица за разпространение на наркотични вещества и те вече изтърпяват наказанията си в затвора.
- Административната реформа, с която районните прокуратури в Мадан, Златоград, Девин и Чепеларе бяха закрити и станаха териториални отделения към РП-Смолян, как се отрази и прие?
- През 2019 г. бяха закрити две от районните прокуратури – Чепеларе и Мадан, а от началото на тази година останалите – в Златоград и Девин. Всички те станаха Териториални отделения към Районна прокуратура – Смолян. Но това не ограничи достъпа до правосъдие. Гражданите могат да подават своите жалби, сигнали и други документи на местата, където са го правили и преди в градовете, а също така, ако желаят и в Районна прокуратура – Смолян. Всеки може да се обърне към съответното териториално отделение, за да се жалва от извършено престъпление. Към настоящия момент позитивите от реформата са повече. Негативите бяха свързани със съкращаване на служители, като някои от тях бяха пренасочени в прокуратурата в Смолян. Тази реформа беше важна, защото даде възможност в прокуратури, особено такива каквито са в нашия регион, да се преодолее и реши проблема с кадрите, както и да се постигне равномерна натовареност на колегите, което е справедливо. Сега няма значение дали прокурорът работи примерно в Златоград. Той може да изпълнява функциите си на територията на целия регион и на базата на случайното разпределение да работи по делата, които му се паднат и от друг район.
- Наскоро излязохте на един мълчалив протест. Можете ли сега да поясните срещу какво протестирахте?
- Свидетели сме, че във вече приключилото 45-то Народно събрание бяха внесени законопроекти, които пряко нарушават основни принципи на правовата държава. И това са принципите на разделение на властите, независимост на съдебната власт и в частност на прокуратурата. Когато се дават предложения за промени, особено в основния закон – Конституцията на Република България, това трябва да е предшествано от широк обществен дебат. А такъв нямаше! Ние не може да стоим безучастни и да мълчим, тогава когато виждаме, че се правят опити за погазване на закона и на традиции, установени в демократичните общества. И това не е само наше мнение. Искам да цитирам становища на Консултативния съвет на европейските прокурори, който е създаден през 2005 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Този орган дава консултации именно по въпроси, касаещи съдебните системи и в частност дейността на прокуратурата. В редица негови становища се посочва, че независимостта на прокурорите произтича от независимостта на съдебната власт като цяло. Когато говорим за общоприети правила, които се споделят от всички страни-членки на Съвета на Европа и когато те са въздигнати в принципи на правовата държава, тогава ние трябва да се съобразяваме с тях и всеки, който предлага промени в законодателството, нека да отчита тези основни принципи. Нека не се заблуждаваме че може да има устойчива държавност и демокрация при зависима и подчинена прокуратура. И пак повтарям позицията на Консултативния съвет на европейските прокурори, че трябва да бъде гарантирана независимостта на прокуратурата. Включително и от политически вмешателства, което не бива да бъде толерирано по никакъв начин.
- Какви по-точно са исканията за промени?
- Грубо нарушаване на принципа на независимостта на прокуратурата и разделението на властите се прави още с предложението за промени в Конституцията, засягащи състава на висшия кадрови орган на прокурорите. Със законопроекта се предвижда Прокурорски съвет, който да бъде съставен от петима членове, избрани от Народното събрание срещу четирима избираеми от прокурорите, като в състава бъде включен и министъра на правосъдието. Това означава изпълнителната власт пряко да извършва назначенията, дисциплинарно наказване и освобождаване от длъжност на прокурори, което е абсолютно недопустимо и в пряко нарушение на принципа за разделение на властите и съответно независимостта на прокуратурата. Прокуратурата следва да остане като част от съдебната власт, както е регламентирано в Конституцията към настоящия момент, защото този статут на прокурорите, съдиите и следователите работи за утвърждаване на демокрацията. Само една независима прокуратура, която е част от съдебната власт, би могла да бъде истински защитник на обществения интерес. Не бихме могли да постигнем тази своя цел, ако чрез законодателни промени ни бъдат наложени кадрови органи, които да са част от изпълнителната власт.
- Смятате ли, че трябва все пак да има такива промени и защо толкова „боде в очите“ Специализираният съд и прокуратура?
В досегашните европейски доклади за механизма за сътрудничество и проверка, оценките за работата на специализираните прокуратури и съдилища са били положителни. Посочвана е тяхната ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност. И всичко това да бъде заличено без мотив и да бъде търсена друга форма - по скоро е опит за избягване на наказуемост на лица, които в момента са в позиция или на обвиняеми, или на подсъдими и то по дела, засягащи сериозни обществени ценности. Не мисля, че има нужда от такава промяна и не бива да бъде правена.
Разговорът води: Величка Петкова
