Щаб за коронавируса не е нужен за управлението на кризата, заяви служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров на брифинг в понеделник (17 май), по-малко от седмица след встъпването си в длъжност. С първото си публично изказване откакто е на поста, както и с първата си заповед относно ваксинирането срещу COVID-19 той даде насоки за своето отношение към ключовата тема за коронавируса, но и предизвика недоволството на бившия здравен министър проф Костадин Ангелов.

С първите си действия Кацаров потвърди очакванията за промени в управлението на епидемията в следващите поне два месеца, защото досега в медиите е критикувал как се води борбата с нея. При управлението на Бойко Борисов щабът формално бе под формата на работна група към премиера, като Кацаров отбеляза, че и сега, ако служебният министър-председател Стефан Янев прецени, може да назначи такъв.

При всички положения има много какво да се желае за прозрачността на начина по-който се взимат решенията за COVID кризата. "Исканата информация не е налична", получи като отговор "Дневник" на въпроси до Министерския съвет (в края на управлението на Бойко Борисов) около разформироването и възстановяването на щаба за коронавируса. Почти седмица след встъпването в длъжност на служебното правителство - и няколко седмици, откакто се опитваме да изясним какво се случва с т.нар. щаб - няма отговор как точно се координира дейността по най-мащабната от 100 години насам пандемия.

Макар и вече да бе обявено, че България излиза от третата вълна на COVID-19, то темите около коронавируса не са приключили: и в близко бъдеще ще са валидни проблемите с много ниския дял на ваксинирани в страната, с удостоверенията за пътуване в Европейския съюз, има я и потенциалната заплаха от разпространение на мутации, макар и досега в България да бе обявено само откриването на английския вариант.

Служебният министър за мерките и ваксините

Заради изявите си в медиите Стойчо Кацаров е определян като противник на ограниченията срещу COVID-19. Той обаче често обвързва липсата на забранителни мерки с необходимостта от ваксинация, за да не се разпространява вируса.

"Това се оказва, че единственият ефективен начин да се ограничи разпространението на вируса и да се намали смъртността", казва Стойчо Кацаров на брифинг в Министерския съвет на 17 май.

Тепърва предстои да се види дали и как служебният здравен министър смята да се подходи към малкото желаещи в България за ваксиниране срещу COVID-19.

В свое изявление от понеделник Кацаров твърди, че "намаляването на разпространението на вируса, което регистрираме през последните седмици, се дължи по-скоро на времето, отколкото на нашите действия". Това изказване обаче е неточно, съдейки по публикация на Световната здравна организация (СЗО), според която коронавирусът може да се разпространява навсякъде, включително и в райони с топло и влажно време. И все пак, Кацаров отбеляза, че навлизането на нова мутация, може да доведе до ръст на новозаразените.

"Ограничителните мерки, дистанцията, маските се вижда, че не вършат почти никаква работа", казва Кацаров на 19 април в ефира на телевизия "Блумбърг", като отново посочва ваксинирането като изход от епидемията. Той критикува, че на преден план не са били възрастните хора над 60 години, както постъпиха повечето държави в ЕС.

"Аз мисля, че здравният министър би управлявал много по-добре кризата, ако не му пречеше Бойко Борисов." - Стойчо Кацаров, служебен министър на здравеопазването, пред БНР на 22 март

Оценката на Кацаров пред БНР за работата на проф. Костадин Ангелов не се отнася само до плана за ваксинация, но и до затягането и разхлабването на мерките. Служебният министър открито се е изказвал и против някои от тях - напр. спирането на плановия прием в болниците. По думите му лечебните заведения са най-сигурните места, защото там се тествал всеки настанен пациент, без обаче да отбелязва, че работещите в болниците също е възможно да са разпространители на зараза.

През ноември миналата година (когато страната е във втория пик на COVID кризата) пък в ефира на Българската национална телевизия (БНТ) на въпрос какви мерки срещу коронавируса би предложил, Кацаров отговаря, че "има много повече какво да се направи от това, което се случва" и посочва като "много прост пример", че улиците може да се мият с вода, за да не се вдига прах, която "спомага да се пренесат аерозолите от човек на човек", както и че можело да се увеличат автобусите и вагоните на влаковете, за да има повече дистанция между хората.

В последващи интервюта Кацаров пък е коментирал, че ограниченията са въвеждани със закъснение, както и че кризата с коронавируса в България "се наблюдава, не се управлява". Зам.-министър в екипа му е д-р Тома Томов от "Александровска болница". Той е инфекционист, началник на COVID отделение в лечебното заведение.

Служебният министър за щаба

Стойчо Кацаров последно е бил в държавната администрация през 2001 г. Тогава е зам.-министър на здравеопазването. Председател е на неправителствената организация "Център за защита на правата в здравеопазването", създадена през 2007 г.

И от изказванията му досега (преди да бъде служебен здравен министър) се разбираше, че той не вижда необходимост от щаб за коронавируса, чийто председател бе ген. Венцислав Мутафчийски.

"Щабът е една приумица на Бойко Борисов и негов личен консултативен орган. Кризата може да се управлява и без такъв щаб", каза Стойчо Кацаров пред телевизия "Блумбърг"

Изказването си пред телевизия "Блумбърг" на 19 април Кацаров допълва с оценката, че щабът бил създаден "по-скоро с политически основания" и имал "задачата да съобщава лошите новини на хората, за да не го правят политиците".

В интервюто Кацаров отбелязва, че по закон COVID кризата се управлява от министъра на здравеопазването и от главния държавен здравен инспектор (на този пост е доц. Ангел Кунчев). Това е валидно от май миналата година, когато бяха направени промени в закона за здравето (чл. 59 до чл. 63). Към здравното министерство е и Националният център по заразни и паразитни болести, чиято цел е описана така: "Разработва научните основи на борбата с инфекциозните заболявания и методите за нейното осъществяване".

Юридически обаче щабът все още фигурира в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от март 2020 г. (коригиран и обновяван няколко пъти след това). В него изрично се посочва, че Националният оперативен щаб определя изискванията за безопасност за здравето в офисите на енергийните предприятия. Юристи обясниха пред "Дневник" още преди година, че щабът няма никакви ръководни правомощия и не носи административна отговорност. Мутафчийски също многократно е напомнял, че щабът прави препоръки, но финалните решения са на правителството.

"Исканата информация не е налична"

Служебното правителство има възможност да реши дали с какъв състав на съветници за епидемията да продължи, както и дали ще дава информация за тенденциите и решенията си. Макар и след промените в закона щабът за коронавируса да имаше второстепенна роля, то до края на правителството на Бойко Борисов имаше чести примери как медицинските му препоръки се разминават с политическите решения.

Последният от тях бе разформироването и възстановяването на щаба в рамките на три дни. Оказва се, че процесите се основават само на изказванията и разпорежданията лично на Бойко Борисов и документално е невъзможно да бъдат проследени аргументите за това.

Докато начело на правителството още бе Бойко Борисов "Дневник" изиска от администрацията на Министерския съвет по закона за достъп до обществена информация:

- копие от акта, с който е възстановен щабът
- списък на членовете му след възстановяването му
- описаните задачи и правомощия, както и правилата за работата му

Полученият отговор гласи:

"Исканата информация не е налична в администрацията на Министерския съвет"

Изискването на тези данни обаче не е плод на медийно любопитство, а опит за изясняване как и на какво основание се взимат решенията.

Въпросът за изясняване на състава на щаба целеше да разбере дали има нови ключови лица в управлението на епидемията. В първоначалната заповед на Борисов от 26 февруари миналата година фигурират хора, чиито принос в течение на времето поне публично не е бил афиширан: Георги Арабаджиев, зам.-главен секретар на МВР; Светлан Кичиков, директор на "Гранична полиция"; Бойко Христов, началник на отдел "Управление при кризи" към Министерството на външните работи. Последният според сайта на МВнР е генерален консул в Лос Анжелис, САЩ.