Космическият апарат, изучаващ Слънцето, засне първите си кадри преди научната му мисия да започне официално.
Solar Orbiter, мисия, съвместно ръководена от Европейската космическа агенция (ESA) и НАСА, стартира през февруари 2020 г. и направи първите си два близки подхода до нашата звезда, последният от които на 10 февруари. Учените все още изучават тези данни, преди космическият кораб да започне официалната си научна работа през ноември. Но те вече са забелязали нещо специално в данните непосредствено след приближаването през февруари - две коронални изхвърляния, които се случват, когато Слънцето изплюва голяма маса от атмосферата си в космоса.
По това време космическият кораб беше на около половината разстояние от Слънцето до Земята и от противоположната страна на нашата планета. Това местоположение означава, че Solar Orbiter е успял да види части от Слънцето, напълно невидими за учените на Земята, но също така означава, че изпращането на данни вкъщи е бавен процес и учените все още ги обработват.
Изследователите вече били открили няколко коронални изхвърляния на маса в данните на другите космически апарати, когато сондата е била по-далеч от Слънцето. Но тогава учените забелязали, че три от инструментите на Solar Orbiter са регистрирали две коронални изхвърляния на маса скоро след близкото приближаване, според изявление на ESA.
Инструментите са заснели особено зашеметяващи гледки на едно от изхвърлянията на коронална маса на 12 и 13 февруари. Всеки от трите инструмента на Solar Orbiter се фокусира върху различен регион, така че картината обхваща детайли от видимата повърхност на Слънцето до повече от 20 пъти диаметъра му, според ESA.
Още три други космически кораба по-отдалеч наблюдават същото събитие: STEREO-A на НАСА, Proba-2 на ESA и съвместната мисия Соларна и хелиосферна обсерватория (SOHO). Взети заедно, наблюденията на четирите мисии за изхвърлянето на коронална маса предлагат онзи вид обща картина за Слънцето и заобикалящата го среда, която досега е била трудна за учените. Ефектите в Слънчевата система, причинени от слънчевата активност и изхвърляния на коронални маси, представляват интерес за учените и инженерите, тъй като те могат потенциално да увредят космическите кораби и да навредят на незащитени астронавти, особено извън орбитата на Международната Космическа станция.
Засега учените имат ограничени възможности за наблюдение и прогнозиране на космическото време - оттук и силният интерес към мисии като Solar Orbiter, които трябва да подобрят разбирането на изследователите за Слънцето. Уникалният принос на Solar Orbiter за това търсене ще бъде изкривената му орбита, която ще позволи на учените да получат изображения на слънчевите полюси за първи път.
