По повод 24 май отдел „Справочно-библиографски и краезнание“ в Регионална библиотека – Смолян подреди
изложба, посветена на първоучители и просветители в Средните Родопи. Експозицията представя три етапа от развитието на учебното дело в региона -  по време на родопското Възраждане от началото на килийното образование, след Кримската война (1853-1856 г.), когато започва развитието на  новобългарското светско училище и периода от освобождението през 1878 г. до 1944 г.
Етапът на килийното образование бележи имената на десетки всеотдайни народни просветители, които имат важно значение за духовното и народностно възраждане. Един от тях е светогорският пратеник йеромонах Григорий. Учебната традиция, на която той поставя началото, укрепвала чрез делото на трима учители: Константин Дъновски, Никола Султанов и Димо Даскала. Те първи се обявили против гръцката грамотност, заменили на гръцките книги и език с черковно-славянските книги на роден език. През този период се открояват имената на Георги Чакъров от Смолян, Рада Казалийска от Райково, свещ. Константин Манолов в Петково, Киряк Белковски от Устово, Васил Аврамов от Момчиловци, Стоил Балабански в Широка лъка, Христо Самоковлиеца, Саво Димитров, Иван Найденов и Марин Караджов в Чепеларе, Ангел Киряков в Златоград.
В периода след Кримската война църковната борба и движението за национална българска просвета навлезли в нова фаза. Създали се оживени търговски и занаятчийски селища като Устово, Райково, Широка лъка, Чепеларе, Златоград. Изявили се крупни дарители, които субсидирали създаването на новите училища и изпращали местни младежи да се учат. В Пловдив петокласната гимназия подготвяла младежите както за свещеници, така и за учители. Възпитаници там били учителите Христо Ковачев, Димитър Македонски, Марко Савов, Илия Белковски, Стоян Гергьовски в Устово, Петко Гидижийски, Стою Атанасов в Долно Райково и Чепеларе, Марко Савов в Горно Райково, Васил Попстоянов, Ангел Маргаритов, Петър Велчев, Стою Калайджиев, Георги Богданов в Широка лъка, които с голяма амбиция изграждали новобългарското училище в Средните Родопи.
След освобождението (1878 г.) Берлинският конгрес разкъсва Среднородопската област на две части. Широколъшкият и Чепеларско-Хвойненски райони получават свобода в границите на Източнорумелийската област, а Смолянско и Златоградско се връщат под османско иго за още 34 години. Развитието на просветното дело в освободените селища следва пътя на образованието в цялата страна. В поробеното Ахъчелеби просветното дело се ръководи от Българската екзархия и се развива по-откъснато от културните
процеси в свободна България. В този период се открояват имената на Стою Шишков от Устово, Яков Змейкович в Златоград, Вълко Шишманов в Славейно, Марин Славов в Петково, Христо Николов в Арда и др. През 1920 г. в Райково е открито първото средно учебно заведение в района с усилията на Христо Караманджуков, негов пръв директор е Никола Филипов.
Материалите, включени в изложбата – книги и публикации в списания и вестници, са от краеведския фонд на библиотеката, дело на изтъкнати летописци, отразили историята на просветното дело в Смолянско.