Има нещо в мумиите, което очарова хората. Личи си по вниманието, което се отделя на мумиите в музейните експозиции и в честата им поява в книги, филми и игри. Може би магията идва оттам, че за тях се знаят откъслечни факти, а има много неизвестни; разпознати са като хора, но липсва тяхната история.
Сега учени са използвали компютърна томография, за да изследват главата на мумия на египетски фараон и да установят, че той е починал в резултат на… ужасяващ побой. Резултатите от изследването са публикувани в научното издание Frontiers in Medicine.
Секененра Таа II е бил известен като „Храбрия“ и е управлявал Южен Египет за относително кратък период, от около 1558 до 1553 г. пр. н. е. Това управление е приключило внезапно – в резултат на жестока, насилствена смърт.
Изследователи от университета в Кайро и египетското министерство на антиките използваха съвременни техники за изображения, за да разкрият нови подробности за този странен инцидент.
Тленните останки на Секененра са открити за първи път през 1881 г., а проучванията през 1886 и 1906 г. показаха, че тялото е претърпяло сериозни наранявания на главата приживе. През 60-те години рентгеновите лъчи разкриха пет отделни наранявания на черепа – и никъде другаде. На всичкото отгоре балсамирането му изглежда като да е било направено набързо.
За Секененра Таа II тежките наранявания може да са били в резултат от битка или екзекуция от владетел, нахлул в северната част на страната. Една от теориите предполага, че той е бил убит в съня си.
В новото проучване екипът е приложил компютърна томография върху останките, за да хвърли малко светлина върху истинската причина за смъртта на фараона. Изследването показва, че тялото не е в „обичайното“ си анатомично положение. Въпреки необичайното състояние на мумията, данните за скелета и зъбите потвърждават възрастта – Секененра Таа II е на около 40 години.
Компютърната томография е неинвазивна образна техника, при която множество рентгенови кадри се наслагват един върху друг, за да се създадат триизмерни изображения както на меката, така и на твърдата тъкан. Този метод има дълга история на използване в съдебната медицина, където е прилаган за безопасно изследване на останки.
