С подземен концерт в Перник ще бъде отбелязана 35-ата годишинина от създаването на Подземния минен музей. На 50 метра под земята ще свирят проф. Йосиф Радионов - цигулка, и проф. Росен Балкански - китара. В галериите на Подземния минен музей ще прозвучат произведения на Шуберт, Паганини, Христосков, Сарасате, Таррега, Балкански, Пиацола.
Уникалният за Балканския полуостров музей отваря врати през 1986 г. Идеята за изграждането му възникнала през 80-те години на миналия век, когато група перничани посетили подземната солна мина "Виеличка" в Полша, обособена като музей. Община Перник платила 70 000 лв. на мината и превърнала две от галериите на първия подземен рудник "Старите рудници" в музей. Това разказа на БТА директорът на Регионалния исторически музей /РИМ/ Милан Миланов.
Тридесет експозиционни ниши проследяват историята на въгледобива - от ръчния добив, през извозването на въглища с коне до съвременните механизирани комплекси. Галериите са с обща дължина 630 метра и били в активна експлоатация от 1891 г. до 1966 г., посочи Силвия Нотева - уредник на отдел "Нова и най-нова история" в РИМ. В музея е експониран първият електролокомотив, заедно с контактна мрежа, произведен от "Сименс" за пернишката мина през 1925 г. Показана е и първата "къртица", датираща от 1957 г. - прародител на сегашните мощни "къртици", с които се копае столичното метро. В експозицията могат да се видят още автентичен минен телефон, защитен от огън, предпазни средства, различни уреди и екипировка.
Канарче в клетка е било първият "измервателен уред" в мината. Ако птичето било спокойно и пеело - миньорите копаели, ако започнело да нервничи и да се удря в клетката, това означавало, че се е появил опасният газ гризу и миньорите трябвало да напуснат галерията. Дървените подпори в миналото също имали сигнална функция. Те били направени от чам, защото този вид дърво пука, за разлика от дъба и бука. Когато подпорите започнели да пукат, това било сигнал за опасност от срутване на галерията и служителите е трябвало да излязат.
Пет години след отварянето на мината в помощ на миньорите били закупени и коне. Първите 120 на брой били унгарски, тъй като конете от тази порода са по-ниски и с по-силни крака, за разлика от арабските коне. Те извозвали по 3-4 вагонетки, като всяка една била с до половин тон товар. Животните живеели в конюшни под земята, които никога не напускали.
До автентичен въглищен пласт могат да се видят фигури на руднични гноми. Миньорите смятали, че те ги предпазват от беди. В една от камерите е разположен иконостас на небесния покровител на подземните работници Свети Иван Рилски, с когото е свързана една от най-старите легенди за "Старите рудници".
Според преданието, Свети Иван Рилски се явил в съня на един човек, посочил му тъкмо това място и му казал да копае там, защото ще открие черно злато. Така наистина били открити въглищата. Миньорите вярват, че светеца е техният небесен покровител и в някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, а над входа към галериите пишело "Бог на помощ".
Сега Подземният минен музей е сред 100-те национални туристически обекта и се посещава от над 6000 души годишно. Въглищно камъче на 25 милиона години е най-предпочитаният сувенир, който туристите отнасят със себе си. Той е придружен със сертификат, указващ произхода му. На изхода дърво на щастието на 5 милиона години изпраща посетителите. Както миньорите, всички го докосват за късмет. Подобни експозиции има само на още 4 места в Европа - в Белгия, Германия, Полша и Русия.
