През 2020 г. делът на българите, които са в риск от бедност или социално изключване е 32,1 на сто. Правителството е решило да го намали до 31% до 2022 г. и до 25% до 2030 г. Това е предвидено в проект на план за действие 2021-2022 за изпълнение на Националната стратегия за Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 г., което е публикуван за обществено обсъждане в понеделник.

Планът има за цел да намали относителния дял на бедните от 23,8% през 2020 г. до 22,5% през 2022 г. и 18% през 2030г.

Според статистиката на Европейския съюз за доходите (EU-SILC) през 2020 г. нивото на бедност в България е било 23,8 на сто, или 1,660 милиона души. За сравнение, относителният дял на бедното население нараства с 1,2 на сто от 2019 г.

Според документа, данните от последните години показват, че националната цел за намаляване на броя на хората, живеещи в бедност от 260 000 души до 2020 г. не е била изпълнена.

Между 2008 и 2020 г. броят на хората, живеещи в бедност се е увеличил с 28 000 души спрямо 2008 г.

Планът установява, че кризата е засегнала до голяма степен хората, които вече са изложени на най-висок риск от бедност и социално изключване и които живеят в тежки материални лишения като хора с ниско образование и умения, млади хора на несигурни работни места, възрастни хора, хора с увреждания, самонаети, нископлатени работници и семейства в неравностойно положение с деца.

През 2020 г. по отношение на икономическото състояние рискът от бедност е най-висок сред безработните, 61,1 на сто при 58,9 на сто през 2019 г.;  при пенсионерите - 37,7% в сравнение с 34,4% през 2019 г., а при други икономически неактивни хора - 35,5% в сравнение с 29,8% през 2019 г.

Оценката на бедността въз основа на типа домакинство предполага, че най-високото увеличение на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 се наблюдава в едночленни домакинства с хора на възраст над 65 години - с 4,9 процентни пункта (61,8 на сто през 2020 г. и 56,9% през 2019 г.).

През 2021 г. се очаква БВП да нарасне с 2,5%. Потребланието на домакинствата ще се възстанови и ще надвиши нивата от 2019 г., подкрепено от нарастването на заетостта и наличните доходи. 

Ръстът на БВП през 2022 г. ще се ускори до 3% и до 3,2% през 2023 г. Подобреното доверие на потребителите и растежа на доходите ще повиши частното потребление.

През 2023 г. публичните инвестиции се очаква да нараснат, тъй като периодът 2014-2020 г. за усвояването на средствата от ЕС приключва и поради очакванията за завършване на инфраструктурни проекти.

През 2020 г. средното годишно ниво на безработица се е увеличило до 7,4 процента, което е ръст от 1,8 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2021 г. се очаква заетостта леко да се възстанови и да продължи да се увеличава през 2022 г., но няма да се върне на нивата от 2019 г.

Подобряването на външните условия и икономическата активност при възстановяването ще доведе до постепенен спад на безработицата с 0,2 - 0,6 процентни пункта годишно през 2021 и 2022.