Уроци по родолюбие в Регионалния исторически музей в Перник запознават учениците с една от емблемите на региона - бусинската керамика, съобщи екскурзоводът Николай Сивков. Те се провеждат в обновената експозиция в музея. Децата научават историята на занаята, датиращ от ХVI век.
Малките перничани разглеждат стомни, делви, гювечи, гърнета,чаши, поници и други трапезни съдове от глина. Сред древния асортимент са и т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури, както и рукатки, в които се носели ястията. Децата се докосват до различните видове стомни - дудулка с къркавче, любеничарка /във вид на диня/, геврек, крондир, слушат звъня на съдовете.
Бусинските майстори се славели с умението си да изработват съдове, които издават звънливи звуци, като се чукне по тях. За оцветяването им грънчарите ползвали местни бои и растения. Затова зеленото е емблематичен цвят за бусинската керамика. Често срещани са жълтият и виненочервеният цвят.
Трънското село Бусинци се е нареждало сред трите най-значими центрове на грънчарството в България редом с Берковица и Троян, твърди Сивков. Заради околните залежи от глина то се е превърнало в основен поминък на населеното място и достигнало истински разцвет през XVIII и особено през XIX век. По време на
Възраждането тук е имало 300 грънчарски колела, или те са били емблема на всяко семейство. При посещението си в селото през 1899г. Константин Иречек заварил индустриално производство и го описал в книгата си "Пътувания по България". Тук било открито първото у нас керамично училище.
Образци на бусинската керамика днес са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии.
