Японски и датски учени откриха, че преди 3,8-2,5 милиарда години през археозойската ера Земята се е спасила от заледяване благодарение на парниковия газ карбонил сулфид, съобщи сп. "Протоколи на Американската академия на науките" (PNAS), цитирано от сайта Eurekalert, предаде БТА. 

Учените от години обсъждат как Земята през археозоя се е запазила достатъчно топла, за да не замръзнат океаните й и да може да се зароди животът. Младата планета тогава се е охлаждала след огненото си сътворение и Слънцето е светело приблизително 30% по-слабо, отколкото сега.

Екип от учени от Технологичния институт в Токио (Япония) и Химическия факултет на Копенхагенския университет (Дания) изготвили компютърен модел на древната атмосфера. Те измерили съотношението на изотопите на сярата в древни скали и открили, че завеса от карбонил сулфид вероятно е осигурявала 30% допълнителна енергия на земната повърхност, компенсирайки недостатъчното слънчево греене. 

Карбонил сулфидът се образува от изхвърлянето на сяра през хилядолетия на вулканична дейност. Наблюдаваната от учените изотопна смес обаче не можела да бъде обяснена с геоложки процеси, а с атмосферен процес. Чрез серия експерименти химиците установили, че при преминаването си през парниковия газ различни дължини на вълната в слънчевата светлина са създавали странната изотопна смес. 

Карбонил сулфидът вероятно е поддържал младата Земя топла, но е останал топъл. С появата на живота на Земята се повишили нивата на кислород. Изхвърляната от вулканите сяра вече не се превръщала в карбонил сулфид, а в сулфатни аерозоли, които са мощен охладител на климата. 

Компютърният модел и лабораторните експерименти показват, че понижените нива на карбонил сулфида и повишените нива на сулфатните аерозоли заедно са станали причина в края на археозоя пред 2,5 милиарда години да настъпи продължилата милиони години Ледена епоха. Резултатите от изследването посочват, че хората трябва много да внимават какви количества парникови газове отделят в атмосферата.