Французойката Жулия Дюкурно, която спечели наградата "Златна палма" на кинофестивала в Кан, е уникална и дръзка режисьорка, запленена от трансформациите на тялото, с нарушаващ нормите стил, пропит от феминизъм, предаде АФП.
Преди "Титан" - най-смущаващия и изпълнен с насилие филм в официалната селекция на кинофестивала в Кан, тази руса 37-годишна жена направи сензация там през 2016 г. с първия си пълнометражен филм "Сурово" - хорър за промените у млада жена, която става канибал.
"Една от целите ми винаги е била да включа жанровото кино и филмите за извънземни в общите фестивали, за да бъде прекратено отлъчването на част от френските продукции - каза Жулия Дюкурно пред АФП. - Жанровете дават възможност също да се говори за индивида и да бъдат представени много дълбоко страховете и желанията ни."
"Сурово" беше забранен за ненавършили 16 години и на някои зрители дори им прилоша на премиерата на кинофестивала в Кан заради кървавите сцени.
"Титан" не беше посрещнат така, въпреки травмиращи сцени, като самообезобразяване на героинята, която иска да стане неразпознаваема, или серията от зрелищни убийства.
Нищо у тази млада режисьорка с прилежен вид, държаща се като интелектуалка, не насочва от пръв поглед към такава кървава вселена. Тя обяснява с детството си интереса към тези смущаващи аспекти на човешкото тяло - родителите й са лекари.
"Още от малка слушах родителите ми да обсъждат медицински проблеми без никакви табута. Това беше ежедневието им. Четях книгите им" - разказа тя, когато излезе "Сурово".
Режисьорите, които са й повлияли, са Дейвид Кроненбърг, Брайън де Палма, южнокореецът На Хон-джин ("Преследвачът"), както и писателят Едгар Алън По.
Жулия Дюкурно учи съвременна литература и английски език, преди да се насочи към киното през 2004 г., когато се записва да учи за сценаристка в Европейската филмова академия в Париж. Още първите й работи са за физическо обезобразяване и дават представа за натрапчивите й идеи.
Първият й късометражен филм влиза в селекцията на Седмицата на критиката в Кан - "Джуниър". Следва телевизионният "Яж" през 2012 г.
Тази вселена тя затвърждава с "Титан".
"Тя вече е велика режисьорка. Във филма няма кадър, който да е излишен" - казва Жил Жакоб, президент на журито за наградата "Луи Делюк", след първия й филм.