Да простиш, не е лесна работа. Понякога си мислим, че сме простили, но всъщност не сме.

Всъщност прощавайки на другите, ние доказваме, че обичаме себе си. Да таим недоволство и обида към някого, наранява най-вече нас самите. Пречи ни да се съсредоточим върху хубавите страни на човека и трансформира добрата енергия в отрицателна. Прошката е необходима не толкова защото другите непременно я заслужават, не защото винаги са прави, а ние не, а защото ние заслужаваме да живеем свободно, без да нараняваме себе си и да се самоизмъчваме. Прощаваме от все сърце на другите, но всъщност прощаваме на себе си. Прошката е проява на любов към самите нас.

Знаете ли, че прощаването на другите е не само естествено и нормално, но също така ни прави и по-умни. Основната функция на паметта е да подобри и улесни процеса по взимане на решения. Следователно пренебрегването и дори забравата на незначителни, маловажни подробности ни прави по-съобразителни, по-умни и ни помага да взимаме много по-информирани и благонадеждни решения.

Ето как  умението да прощаваме на другите има положителни ползи за физическото и психическото здраве на човек.

„Умението да прощаваш е свойство на силните, слабите никога не прощават”. – Махатма Ганди