Тази нощ между 22 и 1 часа е пикът на метеорния поток Персеиди. Според астрономите най-подходящото време за наблюдение е след 23 часа, защото и луната ще е слабо осветена, а в максимума могат да се видят до 90 метеора на час.
В нощите преди и след максимума се виждат до приблизително 50 „падащи звезди“ на час.
Падащите звезди са светлинни бразди, които от време на време се появяват на звездното небе. Светлините обаче нямат нищо общо със звездите. Те са причинени от космически отломки, често не по-големи от песъчинка, които попадат в земната атмосфера на около 100 километра над главите ни. Поради високите скорости въздухът пред такава песъчинка се компресира, загрява и започва да свети, което виждаме като метеор. Скоростите на Персеидите обикновено са над 200 000 км/ч. Персеидите се характеризират със своята яркост и скорост и продължителност на светене.
Персеидите са кръстени на съзвездието Персей, откъдето сякаш идват падащите звезди. Това съзвездие е високо над североизточния ни хоризонт през нощта. Метеорният поток се състои от отломки от кометата Суифт-Тътъл (Swift-Tuttle). Тъй като земята в орбитата си около Слънцето се движи през облака от отломки, ние виждаме този метеорен поток около една и съща дата всяка година.
Кометата Суифт-Тътъл е най-големият обект, за който е известно, че многократно минава покрай Земята - ядрото й е с размер около 26 километра. За последно е минавала близо до Земята през 1992 г., а следващият път ще бъде през 2126 г.
