Конституционният съд образува конституционно дело №18/2021 г. по искане на 55 народни представители за установяване на противоконституционност на Указ № 129 на президента на Република България за назначаване на служебно правителство от 12 май 2021 г. (обн., ДВ, бр. 39/2021 г.), в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков. Докладчик по делото е съдия Таня Райковска, съобщиха от съда.
Искането до КС беше внесено по-рано днес от групата на ГЕРБ-СДС по повод казуса с двойното гражданство на министъра на икономиката Кирил Петков.
Искаме да се уставни ясно имал ли е двойно гражданство към момента на назначаването служебният икономически министър Кирилов Петков, заяви Даниел Митов и допълни, че с една молба пред нотариус не може да се прави отказ от гражданство. Според Митов е нужен акт на съответното правителство.
От външното министерство вече изпратиха запитване дали Петков е имал канадско гражданство към момента на назначаването му.
На свой ред министърът на икономиката Кирил Петков заяви, че се е отказал от чуждото си гражданство преди да влезе във властта и очаква решение на Конституционния съд по казуса. На влизане на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Петков изрази недоумение от възможността административен акт на чужда държава да предопределя неговите права.
"Възможно ли е Българската Конституция да бъде подчинена на чужд акт от чужда държава", попита риторично Кирил Петков.
Той поясни, че чака Канада да върне документа, с който той се отказва от гражданството си.
"По решение 15 от септември 1995 г. се казва: "поначало наличието на чуждо освен българско гражданство на едно пълнолетно дееспособно лице, е въпрос на собствен избор. Чуждото гражданство не е външно натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в Република България достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското. Аз направих всички тези стъпки. Това е конституционен въпрос, аз не съм специалист по това, но възможно ли е според вас един български гражданин да е направил всички възможни действия, но да се чака бележка или някакъв административен акт на чужда държава и това да предопределя неговите права и още повече възможността на българския народ да избира кой да бъде народен представител, министър или президент. С други думи възможно ли е Българската Конституция да бъде подчинена на чужд акт от чужда държава. Канада е една много хубава страна, но ако беше една страна с голямо ниво на корупция?", каза още Кирил Петков.
Той попита какво ще стане, ако една държава може никога да не реши да освободи от гражданство.
Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова пък направи препратка по казуса с делото за двойно гражданство на Жорж Ганчев.
"Има Конституция, има и конституционна практика по този въпрос, мисля, че единствено Конституционният съд може да се произнесе. Има произнасяне през 1995 г. по дело, касаещо избирането на Жорж Ганчев, който също е бил с двойно гражданство, така че КС ще реши", коментира Атанасова пред журналисти преди началото на КСНС.
Жорж Ганчев стана депутат в 37-то Народно събрание, но с решение на Конституционния съд неговите правомощия бяха прекратени на 13 април 1995 г. поради двойно гражданство (американско).
