130 години Мини Перник. 130 години българска индустриализация

Сто и тридесет години чества днес пернишката мина. Празникът ще бъде отбелязан с голямо тържество пред сградата на Минната дирекция в центъра на града.

Паралелно ще бъде почетена и 130 години българска индустриализация, защото се смята, че от Перник е започнало индустриалното развитие на страната. "Перник за България е цяла Калифорния", твърдят организаторите на проявата - Регионален исторически музей и предприятието "Мин индъстри", което държи концесионните права върху добива на по-голяма част от пернишките въглища. Изложба "Сърцето на България" с архивни снимки от началото на ХХ век ще покаже различни дейности в рудниците.

Държавните каменовъглени мини в Перник са създадени с протокол на Министерския съвет от 17.08.1891 г. Най-усилен бил добивът през 60-те години на миналия век, когато в рудниците са работили над 17 000 души. Най-висока производителност на работник е отчетена през 1963 г. - 2 246,7 тона. През 1960 г. мината е регистрирала рекорд по добити въглища за една година - 8 783 894 тона.

Като пръв откривател на каменовъгления басейн в Пернишко се счита френският геолог Ами Буе, който още през 1836-1837 г. е пропътувал с научна цел Балканския полуостров. В своите доклади той отбелязал, че в района има изключително богати въглищни залежи, разказа пред БТА уредникът в Регионалния исторически музей Десислава Миланова. По думите й, около 1865 г. във връзка с проект за построяване на жп линия османското правителство изпратило тук професор от Виенската политехника със задача да направи пълно геоложко проучване. Той дал по-подробни данни за залежите и същите били именувани Църковски кафявовъглищен басейн в западните поли на Витоша. Няколко години след Освобождението били дадени и първите концесии за разработване на въглищните залежи.

През 1891 г. държавата приела първия закон за експлоатация на подземните богатства. "В рамките на следващите 20-ина години под шапката на "Мини Перник" преминала почти цялата добивна индустрия на България. Индустриалният подем през 50-60-те години на ХХ век реално започва от Перник", подчерта Миланова.

Благодарение на въгледобива някогашното селце Перник се превърнало в един от най-бързо развиващите се градове в България и в нейно индустриално сърце, посочи Силвия Нотева - уредник "Нова история" в Регионалния исторически музей. От малко село до 1929 г., когато бил обявен за град, Перник нараснал 12 пъти. Няма друго селище в България с такъв прираст на населението в този период, твърди Нотева.

В първото десетилетие на миналия век 96 на сто от всички каменни въглища в България се копаели в Перник. След като получила автономия през 1925 г. мината внасяла половината от чистата си печалба в държавата, а другата половина оставала за стопански потребности и развитие на предприятието. Благодарение на нуждите на мината през 1893 г. била открита жп линията София - Перник, а през 1895 г. в Перник светнала първата електрическа крушка в България, още преди княжевския дворец. През 1927-1928 г. със средства на мината и по нейна инициатива в Перник е завършена и пусната в експлоатация модерна за времето си и първа по рода си на Балканския полуостров електроцентрала. Тя захранвала с електричество не само минните обекти, но се ползвала и за битови нужди, в резултат на което Перник е едно от най-рано електрифицираните селища в страната. Тук бил направен и първият градоустройствен план на днешния квартал "Твърди ливади", където се намирали зеленчуковите ниви на селището. Жилищният комплекс е първият съвременен работнически квартал в България и от 1994 г. е обявен за паметник на културата с местно значение. През 1932 г. била изградена емблематичната сграда на Минната дирекция. Тя дала на града статут на национален минен административен център.

Мината бързо се утвърдила като едно от най-мощните и печеливши държавни предприятия в страната за първата половина на ХХ век. Затова през 1934 г. индустриалният комплекс "Мини - Перник" станал главен управител на всички мини. Тук била привлечена интелигенцията на тогавашна България - инженери, завършили висше образование във Франция, Белгия, Германия, Русия, а по-късно и в България, лекари, учители, техници, хора на изкуството, немалко чужденци. С идването си те пренесли европейския опит в организиране на производството, градоустройството на селището, организацията на социалната и културна дейност. В края на 1901 г. село Перник имало своя първи граждански духов оркестър в България.

Преди да бъде обявен за град Перник имал парк, в който всяка вечер свирел минният струнен оркестър, театър, добра спортна база, културно-просветни, благотворителни, културни и спортни организации. Чешки инженери донесли първата у нас модерна рулетка за хазарт. Кръчмите се увеличили от 44 през 1930 г. на 320 през 1944 г.

Централният пернишки храм е издигнат през 1919 г. от мината. Той е именуван на закрилника на миньорите - Свети Иван Рилски, който става и покровител на Перник.

През 2000 г. държавното минно дружество било обявено в ликвидация и прекратило дейността си. Първият рудник е превърнат в музей, който е единствен на Балканския полуостров. Частното въгледобивно предприятие "Мин индъстри", правоприемник на по-голямата част от активите на държавната мина, има концесионни права върху 139 230 дка в Пернишко. Площите се простират от витошкото село Кладница, обхващат почти целия Перник и завършват в с. Ярджиловци.

"Краят на въгледобива наближава. Миньорите обаче са достойни хора. С този празник искаме да припомним подема, който те са дали на българската енергетика и икономика, на българската държава. Също и да кажем на висок глас, че миньорите ще могат да работят достойно и в други браншове", уверяват от "Мин индъстри".

Източник: Perunik.COM

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини